Стамен Григоров - първооткривателят на пеницилина

Предаване: Здравето отблизо, 10.03.2015

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В началото на 20-ти век в Пастьоровия институт в Париж се извършва международна анкета за броя на столетниците и техния дял в населението на всяка страна. Резултатите показали, че най- много столетници има в България. А вероятната причина за този факт е елексирът на дълголетието – киселото мляко, което било основна храна на населението.

Но каква била тайната на подквасването? Отговор на този въпрос, след редица изследвания, намира доктор Стамен Григоров. Едва на 27 години той се превръща в откривателят на млечнокиселия бацил. И до днес приносът на доктор Стаменов е безспорен. Но постиженията на българския учен не приключват с „бактериум булгарикус“.

Още през 1906 година, българинът докладва пред академичния съвет на медицинското списание "Ла прес медикал" в Париж, че пеницилиновите гъбички могат да се използват за лечение на някои инфекциозни болести и по-специално - туберкулозата. Съобщението е подкрепено с резултати от опити върху хора. На този доклад е дадена висока оценка. Така българският учен за пръв път в света доказва, че пеницилиновите гъбички могат да се използват като лечебно средство.

Доктор Стамен Григоров е роден през 1878 г. в трънското село Студен извор. Завършва елитната Първа мъжка гимназия в София , а след това продължава образованието си в Института по естествени науки в Монпелие. Постъпва в Медицинския факултет в Женева, където става главен асистент на световноизвестния бактериолог проф. Масол. След защитата на докторската си дисертация младият учен отказва две предложения – да поеме катедрата на проф. Масол в Женева и да ръководи Пастьоровия институт в Сао Паулу в Бразилия. Връща се в родината и в продължение на 20 години ръководи болницата в Трън.

По време на Балканската война между войниците избухва холера. Доктор Стаменов установява, че тези, които са яли плесенясал хляб, не се разболяват. Това потвърждава неговото откритие от 1906 г. за лечебните свойства на пеницилиновите гъбички. Българският учен успява да спаси живота на стотици бойци, за което е награден с Орден за храброст и със Златен Червен кръст. 26 години по-късно Александър Флеминг ще патентова откритието на свое име.

В същия период след редица изследвания Григоров създава и анти-туберкулозна ваксина. За патентоването обаче го изпреварват френските учени Алберт Калмет и Камий Герен. Все пак ваксината на българския учен е иновация в медицината. Тя съдържа „мъртви бактерии“, което я прави много по- безопасна от френското откритие. Доктор Стамен Григоров умира през 1945 година, а болницата в Трън и до днес носи неговото име.