Стандарти за образование - разговор с Милена Дамянова

Извънредното заседание на Парламента през вчерашния ден се провали. Социалистическата партия и ДПС отказаха да се регистрират и обвиниха управляващите от ГЕРБ, че разчитат на "Атака". Всичко това се случи след четири неуспешни опита за кворум. В крайна сметка обаче депутатите започнаха работа по второто четене на Закона за предучилищното и училищното образование. Вносителят на този закон - Милена Дамянова, председател на Комисията по образование, беше гост в студиото на "Денят започва" тази сутрин.

Липсата на кворум означава безотговорност от страна на депутатите от "БСП лява България", която наблюдаваме последователно вече две години, коментира тя и допълни, че тук не говорим за закона на ГЕРБ, а за закона на професионалната и на образователната общност, която иска реформа в образованието. "Колегите преди две години отказаха да разгледат този законопроект, не внесоха свой и сега всячески се опитват да саботират работата и на комисията, и на пленарна зала. Бавенето на реформите в образованието вече граничи с престъпление", каза Дамянова, като акцентира, че единствената отговорност е на политиците. Тя предположи, че депутатите не искат да има реформа и искат децата ни да продължат да се представят зле на международните изследвания по грамотност, а бизнесът да продължи да говори, че кадрите не са квалифицирани.

Милена Дамянова сподели, че с колегите й от ГЕРБ са работили в посока на това този закон да бъде иновативен. В първоначалния вид на законопроекта е заложено предложение учителите от 1. до 4. клас сами да определят кои умения кога точно да усвоят децата. Например, ако в една паралелка болшинството от децата са такива, чийто майчин език не е български, да се наблегне повече на него, и след това вече да се навакса по другите предмети. Това обаче не беше прието, включително и от екипа на Министерство на образованието, и което е отпаднало от законопроекта.

Милена Дамянова призна, че не е лесно да бъдат направени промени в учебните програми, при това със съгласието и на учители, и на учени. "Но ако искаме нови учебници, задължително трябва да бъде проведен един обществен дебат". Тя допълни, че стремежът е, благодарение на реформите да се постигне такова качество на образованието, каквото безспорно се дава в България в някои училища, които са и най-желаните, разбира се. "Знаете какво се случва и преди кандидатстването в първи клас, и преди кандидатстването в осми клас. Едни и същи са училищата, които се радват на интереса на родителите всяка година. Желанието ни е техните практики да се превърнат в национални политики с този законопроект и аз вярвам, че това е мисия възможна", посочи Дамянова.

По думите й делегираните бюджети са стъпка в правилната посока, която даде много свобода на училищата и доведе до увеличаване на учителските заплати. С времето обаче стана ясно какви са дефектите на тази система. Затова с новия законопроект се правят предложения, които да ги отстранят. Училищата с високи образователни постижения да получават допълнителни средства, които да разходват, за каквото преценят. Онези - с не добри резултати, също да получават допълнителни средства, но те да вървят заедно със задължителна оздравителна програма, която да цели повишаването на стандарта има на работа.

По отношение на частните училища и предложението те да получават пари от държавата, Милена Дамянова беше категорична, че всички родители плащат данъци и при условие, че образованието до 16-годишна възраст е задължително, резонно е средствата за обучение на децата, да вървят след децата.

По време на разговора беше излъчен репортаж за ученици в Математическата гимназия в Пловдив, които предлагат учебните занятия да започват след 9 часа, когато работата им би била по-ефективна. Поставен беше и въпросът за материалната база. Освен това учениците предлагат след 7. клас общообразователните предмети да бъдат избираеми.

Според Милена Дамянова едносменният режим на обучение е нещо много хубаво, но за целта трябва да се строят училища.