Стратегии за Западните Балкани

Весела Чернева: Комисията изразява надежда, че през 2025 година поне две от шестте страни, а именно Сърбия и Черна гора, ще могат да станат членове на Европейския съюз. Казвам надежда, защото страните членки още не са казали своето мнение и едни предварителни сондажи по този документ ще започнат както тази седмица на неформалната среща на външните министри, така и през март по време на Съвета, за да се стигне до декларация на страните членки през май по време на срещата на върха в София. Никак не е еднозначно мнението на европейците по темата Западни Балкани. 53% от европейците твърдят, че са против разширяването и това е политически факт.

Проф. Йован Теокаревич: 15 години до сега нямаше среща на високо равнище и едва през 2003 година в Солун това се случи. Вече няколко години Европейският съюз нямаше на фокус Западните Балкани, а най-вече откакто се случи икономическата криза. Това, което ще стане днес и ще завърши през май, е всъщност короната на това, което трябва да се случи в Европейския съюз. Има много проблеми. Може много да се направи, но проблемите са огромни и докато Европейският съюз спираше Западните Балкани ние от една прилична демокрация отидохме в линията на автокрацията. Икономически Западните Балкани имат големи проблеми. Отношенията между отделните страни на Балканите са в доста неприятна ситуация. Не само между Сърбия и Косово, а изобщо двустранните взаимоотношения между отделните страни на Балканите. Словения и Хърватска са в спор, Гърция не позволява развитието на Македония по пътя ѝ към Евросъюза, а може би най-сериозният проблем е между Сърбия и Косово. Първият важен проблем, който трябва да се изведе и да се постави, е помощта на Евросъюза и ангажимента да помогне в разрешаването на споменатите проблеми. Другото нещо, което трябва да поставим е да има желание да са разрешат на политическо ниво тези проблеми, но за съжаление в близките една-две години не виждам път за разрешаването на ситуацията.