Светла от читалище "Светлина"

Александра Богданова: Просто всичко се промени. Почнах да имам настроение, всеки ден като я виждам.

Габриела Вътова: Тя ме научи да чета.

Магдалена Миленкова: С леля Светли най-често четем книги и това ми помага да чета по-бързо и по-гладко и запълва голяма част от моя речник.

Светла Божилова: Работила съм около 5 години в детска градина тука в Труд. По заместване. И така, когато дойдох в библиотеката отначало беше така тихо, едно студеничко и липсваха ми децата.

Но как да накараш децата от село Труд да идват в читалището? Светла знае. С тези два компютъра. Преди 7 години ги получили като помощ от фондация „Глобални библиотеки“. Тогава читалнята се напълнила с детска глъч. И не само. Дошли хора като Георги Богданов. Който на 80 години след книжката, открил мишката.

Георги Богданов: Светла ми държеше ръката... на мишката. Нали, докато свикна.

Александра Богданова: Помня. Бяха там в другото помещение и всички се бутахме. Кой ще е първи да седне, да играе, защото това беше по-важно, отколкото да четем.

Светла Божилова: Просто тези, които чакаха реда си за компютрите, посягаха вече към книгите. Дали ще е списание, дали ще е книга, всяко ново нещо, което попадаше в библиотеката, минаваше през техните ръчички. И през сърчицата им.

Започнали да идват всеки ден след училище. Пишели си домашните тук. Но сега се събират за читателския клуб. Където всеки мисли на глас. А децата имат нужда от нови и нови книги.

Габриела Вътова: „Пърси Джаксън, „Боговете за Олимп.“

Александра Богданова: „Инстант - „Измамен“. Тя в момента не е тук. Тя много се чете и е взета.

Магдалена Миленкова: Миналата седмица имахме един проект, не точно проект. Лели Светли каза да направим сладки, защото говорехме за една книга, „Сладкарница, захар и канела“. И на мен ми стана много интересно.

Светла Божилова: Това е пътят децата да се научат да мислят. Не само да четат задължителните неща, не само да си знаят уроците в училище. Ние всъщност в библиотеките продължаваме това образование. Като даваме още по-широк поглед на децата за бъдещето.

Читалище „Светлина“ няма бюджет за нови книги. Но децата сами решили да направят благотворителен концерт. И да си ги купят.

Светла Божилова: Много талантливи деца, всичко направиха сами. Включително и озвучаването на самия концерт. Те си направиха сценария, те танцуваха. Много от децата се занимаваха с художествена гимнастика, с джаз- балет. И така просто направиха много танци, много хубаво пяха.

Имат куклен театър, творческите работилници. Сега изработват картички за Коледа. Малката селска библиотека вече е пълна с живот.

Децата четат приказки. А Георги Богданов пише песни на компютъра. После ги пее в хора на селото.

Георги Богданов: Понеже съм самодеец, почти, песни си търся, на всичките певци, песните ги уча. Записвам си ги. Каквото ми трябва пиша си и си работя. Като седна и по 2-3 часа, не мога стана.

Светла Божилова: Той просто имаше желание да се научи. И така много се вдъхнови. Даже в момента има модерен телефон, купи си преносим компютър. Продължава да идва в читалището. Продължава да помага за каквото го помолим.

Така нишките се свързват. Като тези семенца от паното на Георги. Децата ще помогнат да се подредят книгите. Георги Богданов ще донесе цветя. А Светла ще обърне внимание на всеки посетител.

Светла Божилова: Чисто духовно така се чувствам щастлива. С хората. С това, че те изпълват ежедневието ми. Не знам как да кажа. Те са смисълът на всичко.

Светла от читалище „Светлина“. Вярва, че малките неща, винаги струват повече.