Свободата на пишещия човек

Тази история започва с една разходка и един кашон с книги. Писателят Деян Енев намира свой забравен колега. Името му е Георги Божинов и ние не знаем нищо за него.

Деян Енев: „Не знаем, че той е бил много сериозен писател, това е човек, който владее 5 езика, в края на живота си започва да учи и турски. Той има две образования, много четящ човек и книгата ”Калуня-Каля” е написана с уменията и подготовката на един много голям белетрист.“

Милка Рускова: „Като баща беше доста един така взискателен и строг, така един родител с огромни, много високи критерии. Иначе като човек, който е вечно наведен над машината, за мен си беше човек, който пише цял живот.“

Още като дете пише за величието на природата. След като завършва „Философия“ и „Руска филология“ става учител по руски. По- късно е кореспондент на в. "Труд" и "Отечествен фронт", главно в Благоевградско. Там живее с жена си Минка и дъщерите Милка и Яна.

Милка Рускова: „Аз си спомням една детска снимка например, в която той ме е вдигнал така нагоре във въздуха, целият сияе, имам чувството, че помня точно този момент, ако ми позволите да го помня...струва ми се, че го помня.”

Яна Божинова: „Помня в Мъглижа, бяхме малки, абе усещам, че нашето семейство е по-различно, другите семейства работят каквото работят, пък децата се облекат с тюлените роклички, с дългите коси, с панделка на косата. При мен няма панделки, няма тюлени роклички, панталонките, все сме късо подстригани и отиваха семействата на разходки, нашето семейство не ходеше на разходка. Баща ни работеше.”

Труден човек със суров характер. Георги Божинов чувства свободата, когато пътува из България.

Милка Рускова: „От птичи поглед хваща човешкия род, анализира го, критикува го, осъжда го, приема го или не го приема, но беше наблюдателя. Един наблюдател, няма приятели, той не слиза така на хоризонтално ниво.”

През 75-та в списание „Септември“ се промъква неговият пътепис „Гора зелена, вода студена“. В него Божинов описва завръщането на група българи от сталинските лагери и ужасите, които преживяват там. Това е вододелът. После всичко се променя.

Милка Рускова: „В живота ни се промени всичко и до ден днешен, оттогава. То беше нещо, което преобърна посоката на цялото семейство.“

Някой съобщава за случая на съветския посланик. По-късно броят е иззет, отпечатан е нов. Ръководството на списанието е уволнено. Георги Божинов остава без препитание, три месеца по-късно и жена му губи своята работа като учител. Семейството преживява 4 гладни години.

Яна Божинова: „Но беше дълга битка всеки случай, това допълнително разби семейството. Това беше ужас, баща ни безработен, тотално ембарго, тръгват да унищожават и майка ни, с две деца, които учат, как да се издържаме, какво ги и интересуваме, ние трябваше да бъдем смазани, натикани.”

Милка Рускова: „Помня как казваше – „Не бойте се деца, не бойте се деца!“. Явно ние сме усещали този стрес, този ужас. Няма как да не го усетиш. ... И е бил прав, че няма за какво да се боим. А беше ли сърдит на някого, мисля, че не! Никого не упрекваше.”

Тогава Божинов започва да пише книгата- „Калуня-Каля“. Романът е мислен още през 60-те години, авторът  обикаля местността „Чеч“, учи турски, вълнува се от съдбата на българите мюсюлмани. Казва, че я е писал като луд. „Калуня-Каля“ излиза през 88-ма.

Деян Енев: „Намерих романа през месец март тази година. Обичам да обикалям местата, където продават стари книги. Минах през обичайното място на „Красно село”, порових книгите и попаднах на тази книга. И беше въпрос на някакъв миг- дали да си я купя или не. Все пак я разлистих и в крайна сметка си я купих. И когато почнах да я чета, разбрах, че това е истински шедьовър.”

Така всичко започва отначало. Деян Енев решава, че книгата трябва да бъде преиздадена. От ноември новото издание е вече факт. Година, в която автора има двоен юбилей , 90-години от рождението и 10 години след смъртта му.

Деян Енев: „Ами, много голяма книга. Книга, която разглежда един такъв един миг от нашата история Априлското въстание, през много интересна гледна точка, през гледната точка на българо-мохамеданите…По хоризонтала е сюжетът на книгата, по вертикала са вечните, големите, литературни теми. Една от тях в тази книга е темата за войната и за мира, за насилието и ненасилието, за това как доброто и злото могат да съществуват в един човек, как един човек може да се бори със злото навън и със злото в себе си.“

И още може ли злото да бъде излекувано със зло?

Деян Енев: „Неговият живот минава под знака на мизерията и безпаричието. Включително и това ме кара да върнем тази книга към живот, като един дълг към този толкова голям и толкова несретен писател.”

Да живееш без пари и компромиси. И да пишеш без мисъл за успех. Една нетипична история.

Милка Рускова: „...той ми казваше аз нямам таланта на успеха, в мене казва талант за успех няма.”

Яна Божинова: „Става това, което е трябвало да стане. Ако Деян Енев не беше изровил от онзи кашон книгата, така е трябвало да стане просто. На десетата година от смъртта на баща ни, той ще изрови тази книга, той ще каже какво е това чудо, кой е този, каква е тази книга.”

Милка Рускова: „Отново чувствам намесата на баща ми тука. От отвъдното  неговата енергия е била толкова силна, че е пробила и материалния свят. Сякаш той се е намесил, сякаш той е посочил Деян.”

Става, каквото е трябвало да стане. Пишещият човек е бил тук. Оставил е книгите си и една рисунка над прозореца в Благоевград – как един вълк вие сам срещу луната!