Тъга и смях или кога карикатуристът губи хумора си

Кога един карикатурист губи хумора си? Въпроса задава репортерът на "Панорама" Анита Миланова.

Понякога смешното и тъжното са едно и също. Илия Бешков – човекът, който умеел да рисува така, че от смешното да ти стане тъжно, в края на живота си казвал: „Днес почти никой не говори това, което мисли... Отегчи се до смърт душата ми от хитреци, измамници и угодници.” Написал го в „Черната тетрадка” преди половин век. Всъщност сякаш се разхождал някъде тук и наскоро.

„Стъпките на Бешков, които са минавали тук, по този коридор, може би ги чуваме още”, казва Божидар Йонов - художник и преподавател по „Графичен дизайн” в Художествената академия.

Още помни първата си среща с Бешков. „Никога няма да го забравя, когато за първи път, кандидатствайки тук в гимназията, го видях - с балтона, дългия, голям балтон, наметнат и винаги около него имаше страшно много студенти и преподаватели.”

Бешков казвал, че „човек има само един враг – неправдата”. Рисувал героите си от живота, а те често не харесвали истинския си образ.

„Карикатуристът е хирург, не е бръснарин. Ние не разкрасяваме, ние лекуваме. Това е едно много хубаво сравнение от Бешков, което той дава за карикатуристите”, припомня си Йонов.

„Той смята, че карикатурата не е оръжие, по-скоро лекарство срещу самозабравата, срещу властта, срещу култа”, отбелязва Чавдар Николов, но допуска, че е възможно и Илия Бешков да се е страхувал.

В сложното време, между две различни епохи, той често разсъждавал за свободата и робството на човека. Помнят го като общителен и пълен с идеи, но в края на дните си признавал, че е неспособен да рисува. През 1951 г. пише: „Защо съмва, за какво са ни дни? Да гледаме тъпотата и да слушаме измамата и да треперим пред неизбежния ужас.”

„Той е бил обект и преди 9 септември и след 9 септември. Имало и студенти, които са били ангажирани да пишат за всичкото това, което той говори даже тук в Академията", разказва Божидар Йонов.

Най-прочутите си карикатури Бешков рисува преди 9 септември. Времената са сложни, политическите нрави - жестоки. За хумора в България никога не е било лесно.

Според Йонов „един художник не може да бъде страхливец, особено пък такъв като него". "Когато неговото перо създава такива шедьоври. Той не се е спирал нито пред Царя, нито пред Сталин, нито при Чърчил, нито при Рузвелт, пред никой от тези големи личности”, допълва той.

„Най-прочутата му карикатура е тази с главата на Стамболийски на поднос. Цанков, в отговор на тронното слово, казва „Воала” и поднася главата на Стамболийски пред царя. Тя е правена десетина години след събитието. Това е много интересно и шокиращо”, коментира Чавдар Николов.

Карикатурите на Николов се появяват в пресата след 1989 г. Казва, че най-важното нещо за политическата карикатура е поводът. Иначе се превръща в пропаганда. Вярва, че за нея хрумването трябва да е бляскаво. Като фойерверк.

Чавдар Николов: „Хвърляш фойерверка, запалваш го и трябва моментално да гръмне. Ако не гръмне и шуми насам-натам, значи не се е получило. Така е и с политическата карикатура, понякога не се получава”, казва карикатуристът.

Завършил е най-старото училище за изкуства на Англия – в Бирмингам. Избира карикатурата, заради свободата... и музиката.

„Музиката...имаше една музика, ние се снабдявахме преди 89 година по най-различни канали, слушайки най-различни станции. Тя ни даваше криле да бъдем такива, каквито не бяхме, уви по онова време. Даваше ни възможност да преодоляваме пространства, които не можехме да преодоляваме по онова време”, споделя той.

Може би помните Чавдар и карикатурите, които прави заедно с Цвети и Коко Саркисян за „Панорама“, излъчвани преди години? Тогава за първи път карикатуристите започват да рисуват сегашния премиер Бойко Борисов.

„Борисов - тогава звездата му изгряваше, тогава се появиха и тези вицове за Чък Норис, приписвани на Борисов. Така лесно се стигна до спасителите на света, според Холивуд, и там бяха Шварценегер, Брус Уилис и Сталоун, които останаха без работа, след като Борисов се появи, и отидоха на борсата за безработни”, шегува се Николов.

Чавдар казва, че животът на политическата карикатура е много кратък. Но има и такива, които остават във времето. Като тези на Бешков, в които героите са смешни и тъжни.

„Те всичките неща са тъжни като ги погледнем малко или много, защото най-тъжният човек естествено е българинът. Нещастният селянин, който на много места присъства в неговите карикутури. И там може би трябва да търсим тъгата”, предлага Йонов.

На какво се смее светът и на какво се смеем ние? Смехът е велико оръжие на свободните, но може ли съвременният свят да понесе тази свобода?

Божидар Йонов отговаря: „Тази свобода виждате докъде води - до кръв.”

Чавдар Николов добавя: „Разделение в момента има на една такава цивилизационна нишка, която разделя чувството за хумор на нашата цивилизация и на другата. Това, което стана във Франция, е адски показателно.”

„С религиите на хората трябва да се внимава много, защото ето тази истерия донякъде в момента какво може да свърши”, казва още Йонов, а Николов продължава: „Разделя ни на цивилизовани и нецивилизовани. Тези, които са сериозните, усърдните, сивите и работливите - не харесват хумора. Те са винаги много страшни и много намръщени, защото смятат, че носят на гърба си света. Не е така!”

Великото оръжие на усмивката. На последните страници в Черната си тетрадка Илия Бешков писал: „Бездарният преследва всеки дар, робът убива свободния.“ Трудно е да се усмихнеш на това.