Турция след атентата

Журналистът от БНТ Тоня Димитрова е в Турция, откъдето се включи на живо в сутрешния блок, за да разкаже подробности за поредния атентат, извършен в страната тази нощ.

Кола-бомба е избухнала пред полицейско управление в югоизточна Турция. Загинали са петима души, сред които жена и малко бебе. Ранени са 39. Инцидентът е станал в района Чинар в провинция Диарбекир, като до момента никой не е поел отговорност, но турските власти обвиниха кюрдските сепаратисти, които са активни в населената предимно с кюрди провинция. Районът е един от най-размирните в Турция и тук са съсредоточени сблъсъците между турските сили за сигурност и кюрдските бойци.

За атентата в Истанбул има задържани петима души, а Ислямска държава е посочена за отговорна за атентатите.

Мишената на тази атака не е само Турция, а и турският туристически сектор, както и западните държави в Европа и като цяло, това заяви в интервю за БНТ Дорук Ергун, анализатор в Център за икономически и външнополитически изследвания.

БНТ: Коя е мишената на тази атака? Тази атака е по-различна от атентатите в Суруч и Анкара, защото е насочена срещу чуждестранни туристи в историческия център на Истанбул - основна атракция?

Дорук Ергун - анализатор в Център за икономически и външнополитически изследвания: Мишената на тази атака не е само Турция, но и турският туристическа сектор, но и западните държави в Европа и като цяло. но това, което е различно от Суруч и Анкара, при предишните 3 атаки извършителите са турски граждани, симпатизиращи на "Ислямска държава". Но в този случай нападателят е чужденец, който е влязъл в Турция от Сирия. Това поставя на дневен ред рискът от завръщане на чуждестранни бойци или джихадисти, които да се дегизират като бежанци, а всъщност искат да ударят мишени в Европа и Турция.

БНТ: В ход е мащабна полицейска операция. Само до вчера арестуваните са 69 - всички те заподозрени за терористични връзки. Но по всичко личи, че ситуацията по сигурността излиза извън контрол като се има предвид всички атаки, които се случват периодично?

Дорук Ергун: През последните няколко месеца Турция е изправена пред повишена терористична заплаха, както и от заплахата на така наречените прокси войни между ПКК и Турция, но и между Турция и "Ислямска държава". През последните месеци се провали мирният процес с кюрдите и в резултат сега ние сме изправени не само от заплахата "Ислямска държава", но и от по-традиционни източници на заплаха като ПКК. Така, че, да, има повишена опасност от терористични атентати в Турция, за съжаление и това повишава натискът, на който са подложени турските сили за сигурност и намалява възможността им да се справят с тези заплахи. Но има и нещо друго, няма агенция по сигурността по света, която може със 100-процентна ефективност да предотврати такива атаки.

БНТ: Какъв е според вас приоритетът на правителството - джихадистката заплаха или атаките на кюрдските сепаратисти?

Дорук Ергун: Най-голямата заплаха продължават да бъдат атаките на кюрдските сепаратисти и ПКК, въпреки че има различни мнения, кое трябва да е приоритетът на правителството. Но една от причините правителството да се фокусира повече върху кюрдската заплаха е, че ПКК е вътрешна заплаха, която стои пред Турция през последните 3 десетилетия, докато турските политици виждат Ислямска държава като по-далечна, международна заплаха, която не заплашва във всички случаи оцеляването на Турция.

БНТ: Но атаките на ДАЕШ са по-кървави. Смятате ли, че последното нападение, ще промени приоритети на турското правителство?

Дорук Ергун: Последното нападение напомня на правителството, че не имунизирано от атаки на Ислямска държава. Това показва на Анкара, на турското правителство, че "Ислямска държава" не използва един единствен източник, за да сее терор, има разнообразни интереси и разнообразни мишени в Турция. Ето защо правителството трябва да разглежда по-сериозно тази заплаха."

БНТ: Противниците на правителството твърдят, че управляващите позволяват на Ислямска държава да изгражда свои клетки в Турция. Смятате ли, че има основание да се говори по този начин?

Дорук Ергун: Не смятам, че има органична връзка между управляващата партия и "Ислямска държава", но това, което Турция направи първоначално е да позволи в началото на сирийската война е турската територия да бъде използвана от опозиционни организации, за да ускори падането на режима на Башар Асад. Това беше необмислена и безотговорна политика и в резултат Турция стана пристан за всички опозиционни групи, опериращи в Сирия. Това, което сега Турция се опитва е да неутрализира всички джихадистки организации, в това число и Ислямска държава, но стана прекалено късно - групировката стана силна. Ето защо специално през последните 6 месеца сме свидетели на все повече антитерористични операции в Турция, но може да се окаже, че всичко е прекалено късно.

БНТ: Очевидно решението се крие в разрешаването на конфликта в Сирия. Смятате ли, че това е възможно особено след обтягането на отношенията между Москва и Анкара, Саудитска Арабия и Иран.

Дорук Ергун: Спирането на конфликта в Сирия беше сложна задача още преди това. Сега имаме над 1000 различни опозиционни групи, независимо дали са джихадистки или не. Като добавим и намесата на чужди държави като Саудитска Арабия, Иран, Русия, Съединените щати, които също до известна степен усложняват сирийската война. Всички тези страни имат различни интереси, които вместо по-скоро да се допълват, са в сблъсък. Сега с нарастващото напрежение между Саудитска Арабия и Иран и с намесата на Русия и влошаването на отношенията с Турция, всичко става още по-сложно. Това ограничава възможността на международните играчи да седнат на една маса и да работят заедно и това кара държавите да продължават още по-засилено да преследват собствените си интереси.

БНТ: Още един въпрос, който засяга пряко ЕС. Нападателят от Истанбул е влязъл на територията на Сирия като бежанец, молещ за статут.

Дорук Ергун: По пътя към Европа бежанците трябва първо да преминат през турските проверки за сигурност и след това да прекосят или по море, или по земя. И преди да стигнат до Западна Европа те преминават проверки за сигурност. В повечето случаи те държавите имат възможността да поставят под наблюдение бежанците, които достигат до тяхна територия, докато за страни като Турция, Ливан или други гранични на Сирия държави е много по-трудно да извършват проверки на сигурността на тези мигранти. В резултат е много по-лесно активисти на Ислямска държава, дегизирани като бежанци, да се целят по-скоро в Турция, а не в европейски държави.

БНТ: Едно от най-тежките последствия от атаката в Истанбул е ударът срещу туристическата индустрия. Какъв ще бъде ефектът върху цялата турска икономика?

Дорук Ергун: Нападението удари директно турският туристически сектор, който вече е подложен на натиск от сирийската война. Въпреки, че предишните атаки не бяха насочени директно срещу туристи, очевидно те предпочитат да направят резервация за страна с по-малко рискове за сигурността. Сега с това нападение, което беше директно насочено срещу туристи, става още по-трудно за туристическия бранш. Конфронтацията на Турция с Русия вече има очаквания ефект върху индустрията и доста значителен отлив на руски туристи

Какви изводи следва да си направим след атентата в Истанбул - гост в "Денят започва" беше бившият министър на отбраната и настоящ директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов. "Изявленията, които бяха направени на държавно ниво в Турция са предназначени за вътрешнополитическа употреба. Затова за нас е нелогично и странно да чуем, че Турция е цел на всички терористични организации в региона. Това не е вярно. Нито единствено Турция е цел на "Ислямска държава" - нейната цел е световната общност", обясни той. Втората грешка, която не бива да се приема без коментар в другите страни, това е поставянето на "Ислямска държава" и кюрдските организации, които се борят за свои права, на едно и също ниво. Това е абсолютно недопустими, категоричен беше той.