Великите български изобретатели: Иван Странски

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Роден е през 1897 г. в София в семейството на придворен аптекар. От детска възраст страда от костна туберкулоза, нелечима по онова време. Завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия. С идеята да пребори болестта решава да следва медицина, но след една година във Виена, силно разочарован, решава да прекъсне. Завършва химия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Германя, където по-късно е поканен в берлинския технически университет като Рокфелеров стипендиант. По-късно разработва механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал. Междувременно е декан на факултета по общи и инженерни науки, а след това и ректор на Берлинския технически университет.

Иван Странски е един от основателите на молекулнокинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Установява връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите. Проф. Странски работи върху синтетично израстнали моноктистали, които намират приложение в изработка на оптически уреди, радиоелектрониката и квантовите генератори. Голямата му заслуга е, че обяснявайки строежа и свойсвата им, променя ядрените реактори, металообработващата промишленост, оптиката и много други сфери. Над трудовете си роботи в Института по физикохимия на Берлинския университет, където и преподава.

В първите дни след Втората световна война, в полуразрушената сграда на университета, спира съветски военен камион. Войниците се отправят към библиотеката на университета и започват да изнасят изключително ценните книги, които са събирани още от началото от Фридрих Велики в началото 18-ти век. Един цивилен обаче заговаря военните на перфектен руски – обяснява къде е скъпата техника на уверситета. Те свалят ценните книги, за да натоварят апаратурата. Така, цивилният проф. Странски спасява съкровището на университета.

Той е първият университетски преподавател по физикохимия на Софийския университет . За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии. Носител е на медал “Галвани” от университета в Болоня и на Хофмановия медал на Немското химическо дружество. Признанието, отдавна получено в международен план, за което свидетелства даденото му от световната научна общност прозвище “първомайстор на кристалния растеж”.