Киев ли печели или Москва? Какво постигна дипломацията – замразен конфликт с нерешени проблеми или мир на ръба? Според външният министър на Украйна Павло Климкин, подписаното споразумение в Минск е по-скоро стремеж към мира.

БНТ:  До колко споразумението устройва Украйна?

Павло Климкин: - Ние имахме първи важен блок от споразумения през септември миналата година, който се базира върху мирния план на президента на Украйна. В основата на този план е прекратяването на огъня и изтеглянето на тежкото въоръжение. Обмяна на пленниците и, разбира се, достъп до хуманитарната помощ на тези, които се нуждаят от нея сега, и другото, от което се нуждаем, е политически път напред.  А това oзначава реални местни избори съгласно украинското законодателство, това означава повече пълномощия за Донецк и Луганск.

От минското споразумение не всички в Киев са доволни. Някои го нарекоха предателство към Украйна. Според договореностите, Киев трябва да променя конситуцията, за да осигури децентрализация на регионите, да организира местни избори, да даде амнистия на участвали в боевете.

БНТ: Какъв ще бъде статута на Донецк и Луганск? Федерализацията вариант ли е?

Павло Климкин: - Ние говорим за децентарлизация. Опитите да се разгради и да се разкъса Украйна на отделни региони няма да мине. Затова пак ще повторя: децентрализацията - да , това е повече пълномощия , а федерализация - това е моделът, който поставя за цел да раздроби Украйна. Затова тя в такъв вариант няма да мине.

БНТ:  Дмитро Ярош - лидерът на националистите, не призна споразумението от Минск, възнамеряват „да продължат активните военни действия според собствения си оперативен план, „до пълното освобождение на украинските земи". В рамките на споразумението ще можете ли да спрете «Десен сектор»?

Павло Климкин: - Ситуацията е много сложна и в нея има прекалено много емоции. Трябва ясно да се разбере, че какво е казал, в това число и господин Ярош , както и всички останали , трябва ясно да се разбере, че всички ние, които живем в Украйна, сме еднозначно за мир . И минските споразумения, ако те се изпълняват - това е пътят към мира . В момента нито Русия, нито представителите на Донецк и Луганск изпълняват тези спогодби. Затова ни е необходимо влияние и натиск от страна на цялата световна общност, за да не прерасне ситуацията, и то абсолютно съзнателно, в реална война, която ще въвлече цяла Европа, и не само.

БНТ: - Преди дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че “някои от партньорите никога няма да станат негови членове." Съгласна ли е Украйна на партньорство без членство?

Павло Климкин: - Въпросът за членството ни в НАТО съзнателно се развива като голям политически проблем. Ние искаме да постигнем в нашия отбранителен сектор стандартите на НАТО. След това, разбира се, украинците ще решават сами къде искат да членуват - в НАТО или не, но в този момент въпросът за членството ни в НАТО изобщо не стои на дневен ред.

Някой беше казал, че конфликтите започват и завършват в сърцата и умовете на хората. Може ли Русия да бъде чужда на Украйна? Руската православна религия и руската история започват от Киевска Рус, едни от най-важните битки за свободата на Русия са се водили на украинска земя. Общата история е писана с векове. Външният министър на Украйна е роден в Централна Русия. Ще може ли страната, в която е роден, и тази, в която е израснал, да си говорят отново без омраза?

Павло Климкин: - Между Украйна и Русия няма доверие. Има агресия от страна на Русия. Между другото, аз съм роден в Курск, но имам много обща представа за Русия, тъй като там са преминали първите месеци от моя живот. Аз съм украинец, аз съм част от Украйна, която се бори за своята свобода и независимост. В Украйна няма разделение по някакъв национален признак или нещо подобно. Това е разделяне на тези, които не искат свобода и европейски ценности, и тези, които искат Украйна да бъде независима и демократична, истинска европейска държава.