Волунтуризъм или да обиколиш света като доброволец

За тези от вас, на които им се пътува  един от модерните начини за пътешестване е волунтуризмът или участието в доброволчески проекти в различни краища на света. Репортерът Ивайло Гюров разказва в "Денят започва" как можем да обиколим света като доброволци.

Въпреки че не е много известен у нас, волунтуризмът набира популярност на запад още през 60-те години на XX век. С времето участието в доброволчески проекти става много важно за работодатели и университети. Катерина Стоянова е пионер сред волунтуристите у нас. Казва, че единственото изискване за волунтуристите преди участие е да си осигурят джобни и парите за път. Но най-важно е да заминат с правилните очаквания.

"Доброволческите проекти концентрират хора от различни държави, те живеят заедно известно време, правят нещо полезно за обществото. Т.е. очакват работа, но не само. Забавляват се и намират нови приятелства. Дори на мен самата ми се случва много близки приятели да стават точно от такива доброволчески проекти. После се посещаваме. Те идват в България, аз отивам да ги видя някъде", разказва  Катерина Стоянова.

Тази седмица тя заминава в Италия, за да се види с приятели от минали проекти, докато участва като доброволец в местен фестивал на супата. Казва, че освен приятелствата, доброволчеството развива личността и ускорява натрупването на умения.

"Доброволците успяват да развият своите лидерски умения. Успяват тези доброволци, които искат да се занимават после с някакво учителстване или с работа с деца, развиват тези си качества", обяснява  Катерина Стоянова.

Доброволствала е в проекти в дузина държави, сред които Германия, Италия, Финландия, Украйна и други. Но най-голям отпечатък в живота и оставя обучението й за доброволец във втория най-голям бежански лагер в света - Затари - в Йордания.

"За разлика от лагерите, които тук не събират повече от 1000 души, там говорим за над 140 000 човека. Гледката е страховита, като застанеш на хълма, преди да влезеш в лагера... море от бели палатки и това е преживяване, което и до ден днешен кожата ти настръхва, когато се сетиш какво си видял", казва  Катерина Стоянова.

Сега нейната доброволческа организация провежда уроци по български и английски за деца в софийските бежански центрове. Часовете в лагера в Овча купел водят Деница и гъркинята Тоня, която е на волунтуризъм у нас.

"Дойдох, защото за мен волунтуризмът е голямо предизвикателство. Харесах този проект, защото в Гърция имаме същия проблем с бежанците и много ми се прииска да помогна", споделя Тоня Патракиаду.

Тоня споделя, че престоят у нас много й харесва и иска да остане за още проекти. Деница междувременно си мечтае като доброволец да посети Южна Америка. Но и за момента се удоволствие.

"За тези 2-3 часа, в които идвам тук, аз идвам да ги накарам да се усмихват, да им е весело. Аз скачам, пея, подскачам. Важното е те да се чувстват добре и да знаят, че примерно във вторник от 4 часа отиват и се забавляват, и забравят за всичко, което им се е случило, защото са деца в крайна сметка", казва Деница Йорданова и допълва, че и самата тя се забавлява много.

Двете се надяват, че доброволчестването ще се превърне във всеобща практика у нас. А тези, които си мислят, че волунтуризмът има малък ефект, могат да се вслушат в посланието на Катерина: "Ако си мислиш, че си твърде малък, за да промениш света, се опитай да спиш в една стая с комар".