Въпросът за "Истанбулската конвенция" - коментар на юристите

Дебатът за третия пол, за браковете между еднополови предстои в България, но той не е свързан с Истанбулската конвенция, посочи проф. Екатерина Михайлова. По думите й обществото не разбра изобщо за какво става въпрос в обсъждания документ. Мимоходом стана ясно, че в него се говори нещо за домашно насилие и насилие над жени, а това е темата на Истанбулската конвенция. "След нейната ратификация, а и паралелно с това би трябвало законодателството на всяка една от страните да се промени именно в тази посока. Искам да отбележа, че и сега има закони в България, в които се защитават права в случай на насилие върху хора с бисексуална идентичност или с някакви по-различни предпочитания." Тя подчерта, че всякакъв вид насилие трябва да бъде санкционирано с цел превенция. Според нея темата от резолюцията се връща с цялата сериозност и би трябвало по този начин да върви разговорът за нея и действията на институциите.

Проф. Георги Близнашки отбеляза, че нашето обществено мнение е склонно да се поддава на първичните си страхове, на импулсите, които носим в подсъзнанието за една заплаха, която надвисва от най-различни страни, включително и от европейските институции. "Мисля, че твърде дълго продължи истерията и е време да се каже "стига". Наслушахме се на най-различни импровизации по темата след резолюцията на ЕП разговорът трябва да се върне към своето начало." Той обясни, че у нас се създаде ситуация, в която думата "джендър" се превърна едва ли не в хулна дума. "А това е едно родово понятие, което се ползва широко в обществения речник от много години." Съветът е една много много солидна организация и България не трябва да се поставя в положение на изолация. По думите му трябва да се проведе един наистина сериозен дебат.

Проф. Близнашки открои, че трябва да се прави разлика между джендър изследванията и джендър идеологията, която действително предизвиква тревога. "Много е важно, за да се противопостави човек на тази джендър идеология и нейните крайности, да има здрави, силни структури на гражданското общество. Някои наши обществени фактори не трябва да се крият зад гърба на Църквата. Нейната позиция е принципна - тя е консервативна и не може да бъде друга." Той беше категоричен, че в сферата на политиката нещата се поставят на принципно друга плоскост. Нужно е едно изключително отговорно поведение, ако не искаме България да се окаже в тежко положение, "защото, ако нарочат, че обществото ти е ксенофобски настроено, налага език на омразата, върху страната ни ще бъде лепнато петно, което няма да можем да изчистим впоследствие."

Проф. Михайлова изрази мнение, че не е нужно да се правят промени в Конституцията, за да може да бъде ратифицирана Конвенцията. Запитване обаче е отправено и когато Конституционният съд отговори, е интересно да се види тяхното становище. Тя открои: "че и не ратифицирала Конвенцията, България и в момента в Европейския съд по правата на човека бива осъждана в поредица решения, ако не спазва именно тези права, които не само по нашата Конституция, а и по международните договори, в които ние сме страна, трябва да изпълняваме."

Вижте целия разговор във видеото.