Всеки казва "Обичам те"

Романтична комедия

Сценарист и режисьор: Уди Алън

В ролите: Едуард Нортън, Дрю Баримор, Натали Портман, Голди Хоун, Джулия Робъртс, Тим Рот, Уди Алън и др.

С "Всеки казва обичам те" мнозина герои се въртят в една и съща ситуация: "вътре и извън любовта". Оказва се, че дъното в чувствата е плитко, а на повърхността текат мислите на Уди Алън, които може би са по-оценени от филмите му. Режисьорът не се отказва от киното, въпреки че видимо по-добрият дом за творчеството му е театърът.

В тази история, вдъхновен от Братя Маркс, Уди Алън отдава почит към мюзикъла от 30-те години на ХХ век, без да споменава жанра на филма, докато актьорите не подписват договорите си. Те самите пеят и танцуват в около 15 "номера", с изключение на Дрю Браримор, която е озвучена, защото наистина пее фалшиво. Голди Хоун пък е помолена да не пее толкова вярно, защото звучи неправдоподобно за ролята си, също както и музикалният Едуард Нортън.

На тази сцена минават уроците от живота в голяма фамилия на либерал-адвокат със съпруга, дъщери, дядо, германска прислужница, доведени деца и един бивш съпруг. В техните динамични отношения, с песни и танци , "Всеки казва "обичам те"...

ФИЛМЪТ

Историята се разказва от Ди Джей, дъщеря на Джо и Стефи, разведени от 10 години и в добри отношения. Всъщност Джо възприема Стефи и втория й съпруг Бо за свои най-добри приятели и когато последната му приятелка го изоставя, той веднага отлита при тях за съчувствие. Ди Джей има доведена сестра Скайлар, сгодена за богат младеж "в костюм".

Доведеният й брат Скот пък шокира цялата фамилия с присъединяването си към "Младите консерватори", а неговите полусестри Лейн и Лаура набират смелост да заговорят момче, което ги привлича.

Джо най-после среща "жената", но изисква голяма доза убеждаване от Ди Джей, за да я последва. Това, което следва обаче във всяка любов са съмненията...., въпреки че "Всеки казва обичам те".

Златна Романова

"В една връзка по-добре е да бъдеш напускащият отколкото изоставеният".

________________

Номинация "Златен глобус" за най-добра музкална комедия /1997/;
Награда за постижение в хореографията на Грациела Даниеле от Американските хореографски награди /1997/;
Награда за най-добър актьор в поддържаща роля на Едуард Нортън от Националния съвет на американските филмови критици и сдруженията в Бостън, Чикаго, Флорида, Лос Анджелис /1996-97/;
Награда "Бутака" за най-добър авторски филм на Уди Алън от Каталунските театрални награди в Барселона /1997/;
Номинация "Сезар" за най-добър чуждестранен филм от Френските филмови награди /1998/;
2 награди "Тюрия" - от публиката и за най-добър чуждестранен филм - от Културните награди на Валенсия /1998/.