Възторгът и равносметката на един исторически акт

Документален филм

Сценарий: проф. д-р Милчо Лалков

Режисьор:Андрей Алтъпармаков

Оператор: Стефан Алтъпармаков

"Възторгът и равносметката на един исторически акт" представя документална хроника от Следосвобожденската история до международното признаване на независимостта на България.

ИСТОРИЯ

30 години след Освобождението България реално не е свободна и равнопоставена държава, а васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на султан Абдул Хамид II.

По силата на това положение България не е призната за международноправен субект, не може да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, няма право да обмитява стоките от Великите сили, Българският съд не може да осъди поданик на Велика сила, извършил престъпление на наша територия и т.н.

Освен това в Южна България съществува компанията "Източните железници", която формално е собственост на Османската империя, но фактически е германско-австрийска, управлявана от барон Хирш .

Въпреки безправния статут през тези години страната преживява възход - стопански, политически и културен. Но за да стане равнопоставена държава, България трябва да получи истинска независимост с официално признание, ако успее да оцени правилно момента в хода на преплитащи се геополитически интереси между Германия, Турция, Австро-Унгария...

Един български дипломат изважда публично несправедливостта. Чужди интереси и намерения се объркват на картата. С посредничество на Британската империя започват преговори, Високата порта иска България да плаща голям данък, княз Фердинанд разговаря с император Франц Йозеф, министър-председателят Александър Малинов казва, че "независимост не се откупува", Русия предлага сделка....

Официално, в международната политика Независимостта на България е призната на 6 април 1909.

След обявената независимост, през 1911г., Петото Велико народно събрание приема нова българска конституция, известна като "Сребърна Конституция". Сред най-важните промени са замяната на думите "княз" и "княжество" с "цар" и "царство". Владетелят получава правомощието да сключва самостоятелно международни договори.

Обковът на "Сребърната Конституция" е висока проба сребро, с инкрустация на скъпоценни камъни и позлатен герб на Царство България, изработен в Берлин. Текстовете са изписани от известен столичен калиграф - Димитър Перфанов.

На последните страници са подписите на всички депутати, участвали в гласуването на Конституцията на Царство България.

*22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.