Ямбол се гордее с Георги Господинов

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Георги Господинов е роден в Ямбол, няколко години семейството му е живяло на друго място, но се завръща тук, точно когато детските спомени са най-ярки. Днес е трудно да се открият непокътнати местата, с които е свързано детството му. На улица „Мургаш” може да се види прозорецът, на който е заспивал следобед, събуждайки се притеснен, че някой го е видял. Училището му „Даскал Атанас Kожухаров”, едно от най-старите в Ямбол, вече е закрито, но гимназията, в която е учил, все остава непокътната.

"Всички по-запомнящи се детски спомени са от този град", споделя Бойчо Георгиев, брат на Георги Господинов.

Склонността на Георги Господинов към литературата се е откроила още докато е бил много малък.

"На 4 години е започнал да чете първата книга и тя е била „Записки по българските въстания”, аз я прочетох някъде на 14 по задължение, след това първото му стихотворение беше на 7 години публикувано, така че съвсем от малък си е започнал с това увлечение по литературата и по писането", спомня си брат му.

Макар и четящо и ученолюбиво дете, игрите са били най-важната част от детството на Георги. За неговите роднини са останали незабравими безгрижните лета на село при баба и дядо, игрите в емблематичния ямболски парк и роднинските събирания, когато е било и царството на децата.

"Влизахме в една отделна стая и играехме, обяснявахме си филми без думи или пък играехме на сляпа баба, най-интересната игра, която през годините така и не ни омръзна", разказва и Марина Илиева, братовчедка на Георги Господинов.

Още като дете Георги е имал невероятно чувство за хумор, шегувал се е дори с мечтата си да стане известен поет.

"Като малко по-големи ученици вече в гимназията, като се разхождахме из града, влизахме в някоя книжарница и питахме книжарката имате ли стихосбирката на Георги Господинов и тя смутено отговаряше, че вече е свършила или пък още не са я получили...", допълва разказа си Марина Илиева.

Георги Господинов е много близък с брат си.

"Разликата ни е 2 години, детството ни е минало заедно. Разделяли сме се, само когато сме били в казармата и после като студенти пак сме били заедно. Помагали сме си. В детските години той ми е помагал по литература и ми е писал темите, които не са били оценени с 6, аз съм му помагал по математика и общо взето разбирателство и братско каране, съвсем по детски...", връща се назад в годините Бойчо Георгиев.

Известността на писателя не му пречи да запази жива връзката си със семейството и родния град.

"Връзката със семейството е много тясна, от край време, докато бяха живи бабите ни и дядовците ни, за тези големи празници Коледа и Великден сме се събирали при тях, сега се събираме при майка ни и баща ни, събираме се всички", коментира Бойчо Георгиев.

В Ямбол Георги Господинов е имал късмета да бъде в кръжоците по литература на големия поет Георги Братанов и на писателя Любомир Котев.

Христо Карастоянов, писател, два пъти носител на наградата „Хеликон”:"Щом Георги Братанов го е харесвал, значи е бил много добър и много обещаващ млад човек... Тук в Младежкия дом, който сега е руина, но тогава вреше и кипеше... имаше и литературен кабинет... Георги и там беше и вече си личеше, че има да става една работа. И да не забравяме, че на Георги все пак първата книга, която направи впечатление и спечели наградата „Южна пролет”, беше издадена също в Ямбол."

Писателят държи да разкаже какъв приятел е Георги Господинов. Когато преводачът му, големият българист Джужепе Дел'Агата, бил в България, Георги дълго му говорил за последната книга на Христо Карастоянов и обиколил с него книжарниците, за да я намерят.

Христо Карастоянов: "Често ли ти се случва да чуваш за такива жестове в нашата гилдия? Добър човек и добър приятел и още по-важното. Той е един от малкото хора, които разбират, че единствено в общението в литературата, единствено в общението може да се създаде национален литературен процес, а от там и национална литература. Раздробяването, фрагментирането на литературата е най-фатално – на кръжеци, на градове, на София и всичко останало. Не, Георги освен, че е добър човек, разбира, че и сам войнът не е войн, трябва да бъдем много, иначе ще ни бият поотделно."

Днес родният град на Георги Господинов се гордее с постиженията му. Преди две години той беше обявен за почетен гражданин на Ямбол.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад