За безценния жест да дариш кръв и да спасиш живот

Репортерът на "Денят започва" Юлия Стефанова разказа за това какво е да си кръводарител. Тя разтоваря с д-р Надежда Тодоровска за това колко души реално се нуждаят от кръв и колко са доброволците у нас. От години България държи едно от последните места по брой безвъзмездни кръводарители. В същото време нуждите на болниците от кръв са огромни. Днес честваме Световния ден на кръводарителите. У нас 22-ма на всеки 1000 са хората, които даряват безвъзмездно кръв. Необходимостта е 30 на 1000 като не става въпрос само за количествено, но и за качествено. Причината за този нисък процент е преди всичко, защото не се знае, че това не е вредно, защото няма добра система за мобилно организиране на кръводаряването. През последната година кръв са дарили над 167 000 души като има лека тенденция на повишаване като най-голям дял на кръводарителите е семейното кръводаряване. Днес ще бъдат наградени 10 безвъзмездни кръводарители. Важно е да се знае, че кръвта се възстановява в своето качествено и количествено изражение за 3-4 седмици след даряването. На не по-малко от 2 месеца трябва да се дарява кръв. Мъжете могат да даряват 5 пъти в годината, а жените - 4 пъти. Кръводаряването не само не нарушава здравето, но и стимулира костния мозък, възможността организмът да изглежда по-млад, по-красив.

Оказва се, че татусите трябва да са на повече от 6 месеца, за да може да се дари кръв. България е на едно от последните места по безвъзмездно кръводаряване в Европа. Броят на дарителите до миналата година е 22 на 1000 души, което според медиците е крайно недостатъчно за нуждите, които болниците имат всекидневно.

За да станеш кръводарител, не е достатъчно само добра воля. Доброволците трябва да отговарят на условия, съобразени, както с тяхната безопасност, така и с тази на пациентите, при които отива дарената кръв.

Цонка Костова- Национален център про трансфузионна хематология: Изискванията са първо да са навършили 18 години, горната граница е 65 години, да са здрави, жените да не са в цикъл и да не приемат лекарства в момента.

А онези, които имат татуировка, но искат да бъдат кръводарители, трябва да знаят, че татусът им трябва да бъде на минимум 6 месеца.

Цветан Иванов татуира от години млади мъже и жени. Малцина са тези, които знаят, че татуировките и даряването на кръв са несъвместими.

Цветан Иванов – татуировчик: Когато сме говорили за това, казват че няма да кажат, че татуировката примерно е на 2, 3, 5 дни или месец, премълчават го. Основно говорим за това как да поддържат татуса си след това и това е.

В някои държави забраната да дариш кръв е между 6 месеца и 1 година след поставяне на татуировка. Това е предпазна мярка, защото нова татуировка може да доведе до заболявания на кръвта или хепатит.

У нас забраната е половин година, като хематолозите разчитат на съвестта на дарителите, които декларират кога за последно са се татуирали.

Цонка Костова- Национален център про трансфузионна хематология: Тези 6 месеца са с цел предпазване здравето на приемателя, който ще приема кръвта, защото хепатитите имат дълъг икубационен период и е необходимо да имат 6 месеца, за да могат да се позитивират ако евентуално има зараза

Случайно ли един световен футболист отказва категорично да следва модата на 90% от колегите си? Носителят на златната топка Кристян Роналдо отказва да поставя перманентни рисунки по тялото си, защото дарява кръв на всеки три месеца. Преди време той дори дари костен мозък. А прическата, с която се появи по време на световното в Бразилия наподобяваше белега на болно дете, претърпяло мозъчна операция, за която Роналдо дари 50 хиляди британски паунда.