"За" и "против" мажоритарния вот

Коя е най-функционалната избирателна система за България – мажоритарна, смесена или пропорционална с преференциален елемент? Преди или след предсрочните избори трябва да се приемат промените в нея?

В студиото на "Референдум" за възможните промени в изборното законодателство дебатираха защитници на противоположни тези "за" и "против".

Защитниците на 100% мажоритарен вот в два тура са Иван Сотиров, Гражданска инициатива "100% мажоритарни избори", Росица Кирова, Гражданско обединение "Единни за промяна", и Боян Атанасов, един от активистите на Гражданска инициатива "100% мажоритарни избори".

Критиците на изцяло мажоритарната система са Димитър Димитров, преподавател по избирателни системи в Софийски университет, Атанас Славов, доктор по конституционно право и преподавател в СУ, Емил Георгиев, активист за гражданска и политическа промяна.

На този референдум българският народ каза, че иска пряко и директно да определя своите представители в парламента, както избира кметовете, както избира президента - мажоритарно с балотаж, каза Иван Сотиров. Българинът практикува 27 години и двете системи - пропорционална и мажоритарна, и практиката го убеди кое е по-доброто, кое е по-работещото и той го избра ясно и категорично, подчерта Сотиров. И коментира, че очевидно политическите партии са притеснени от вота на народа, че са се скрили и сега почват да търсят експертни или технически аргументи как да не се съобразят с волята на избирателите. Сотиров пледира парламентът да се произнесе и да приеме чисто мажоритарна система. Подчерта, че за два месеца не може да се организира избор при такава радикална промяна. Мажоритарен вот може да стане на следващите избори.

Димитър Димитров поздрави организаторите на референдума за резултата с 2.5 млн. гласа. Проблемът не е в това число, а в антипартийната реторика, във фронталния поход срещу партиите, нещо такова може да се говори или е прието да е говори в квазитоталитарни режими, които често прибягват точно до тази формула, страните с тези режими са в Централна Азия и Африка, коментира Димитров и подчерта, че това е патосът - срещу партиите. И поясни, че няма друг начин да се управлява тази страна, освен чрез партиите. Другият начин са военни режими, авторитарни режими.

На въпрос знаят ли защитниците на мажоритарния вот, че ако се въведе мажоритарен вот за парламентарни избори в България, ще се става депутат със 7-8 000 гласа, Росица Кирова даде пример - в многомандатния избирателен район във Видин, където тя живее, имат двама народни представители, които са избрани - единият с 2 400, а другият - с 1 200 гласа. Избраните представители от големите партии са им обещавали интермодален терминал, забравяйки, че ж.п. транспорт до Видин няма, няма да има и нощен влак до Видин. "Сега, когато не се случи, казват: "Ама това е политическата действителност, това е партийно решение". На българите от това нещо им писна", заяви Росица Кирова.

"Проблемът не е в избирателната система, която имаме в момента, проблемът е в политическата система, проблемът е в това, че олигархични структури са овладели ключови институции в държавата с контролни правомощия, че олигархични структури успяват да си прокарат законодателството в парламента и това не може да се промени, ако просто сменим избирателната система", каза д-р Атанас Славов. И поясни, че българските граждани казаха на първо място: Не искаме повече тези корумпирани елити да ни управляват. На второ: Искаме промяна. Посоката на тази промяна е с повече участие на гражданите.На трето място: Нека да дадем възможност на политическата представителност да обсъди различни варианти и да предложи различни варианти.

Боян Атанасов припомни, че в референдума, който мина, никъде не се говори за мажоритарен елемент, говори се за чиста мажоритарна система в два тура. В две от големите европейски демокрации хората си избират депутатите с чиста мажоритарна система - дали ще е в един тур, както е в Англия, дали ще е два тура, както е във Франция. Ние си избираме кметовете, избираме си президента, какъв е проблемът, попита Боян Атанасов. Мажоритарните системи не са против партиите, те засилват партиите, карат ги да се реформират, категоричен беше той.

В България имаме една много тъжна традиция преди всякакви избори да се променя Изборният кодекс", който е от 2011 г., преди това в последния момент се правеха всякакви изменения, 2009 имаше 31 мажоритарни кандидати, от тях влязоха абсолютни анонимници, които никой не ги знае, тогава мажоритарният елемент не проработи, коментира адв. Емил Георгиев. Парламентът е изправен пред момент, в който трябва да се произнесе по един референдум, който е успешен и да заяви, че няма пред едни предсрочни парламентарни избори да променя изборното законодателство. По въпроса за промяна на изборната система - това е тема, която трябва да се разисква от следващия парламент, заяви адв. Емил Георгиев.