За новите лица в изборната битка и идеите в партийните програми

Дават ли нов облик на политическите сили новите лица в листите, които бяха регистрирани за предстоящите предсрочни парламентарни избори? Достатъчно ли е това, за да бъдат мотивирани хората да гласуват? Какви са заявките на политиците за промяна и ще се случи ли тя? Ще се състави ли правителство след предстоящия вот?

Новите лица в изборната битка и идеите в партийните програми - това бяха темите, които коментираха гостите в това издание на "Референдум". В дискусията участваха Нено Димов от Института за дясна политика, политологът и преподавател в Югозападния университет Калоян Методиев Даниел Смилов - политолог и преподавател в Софийския университет, политологът от Агенция "Тренд" Димитър Ганев, публицистът и блогър Иван Стамболов-Сула и социологът и политолог проф. Александър Маринов.

"Аз не очаквах такава шарения. Буквално в последния ден се изсипаха кечисти, актьори, половината шоу бизнес влезе в листите", откровено реагира Калоян Методиев. Според него може да се говори за криза, дори за отчаяние, в политическите партии. Не очаквах да са толкова зле, партийната система е в тежко състояние, щом протяга ръка към всичко възможни сектори в обществото да търси хора, допълни политологът.

За Нено Димов има сериозно разминаване между политическата реалност в страната и политическите партии, които не могат да отразят тази реалност. Според него в българското обществото има "съвсем ясно изразен консервативен консенсус в огромната част от българското общество и един малък либерален сектор". И двете части не са представени, заяви той. "Воля" на Марешки е асистемна партия и може да донесе изненада на изборите само защото е за първи път играч. ГЕРБ можеше да се позиционира добре, ако се беше идеологизирал. БСП има претенции, но програмата и листите са ретроградно насочени. Остават "патриотите", които имат най-голяма възможност да формират нещо, като партията на Орбан, коментира политологът.

Димитър Ганев подчерта, че президентските избори са дала "много ясно послание, че хората искат промяна". Над 3.5 милиона упражниха правото си на глас в референдум, който беше с антисистемен характер и това ясно говореше, че обществото има нужда от промяна. Новите личности са именно част от тази промяна, отбеляза той.

Според Даниел Смилов новите личности в листите не правят нов облика на политическите сили. Непрекъснато си появяват нови партии и субекти, нови лица и това не е довело до рязък скок в доверието към партиите и парламента. Ако има някаква тенденция, то тя е надолу, подчерта политологът и допълни, че на практика ГЕРБ, БСП, "патриотите" са се разположили в една и съща ниша.

Повечето партии приличат на боксьори, които са тръгнали към безогледна размяна на удари - без яснота кой удар къде попада и каква е ползата от него, каза проф. Александър Маринов. От голямо значение и обстоятелството, че тази предизборна кампания се превръща в дуел между двама партийни лидери, добави политологът. Според него от размяната на неаргументирани обвинения не печели нито кампанията, нито самите партии, но "е доказателство за ниската топка, каквато представлява българската политика сега".

Имам много приятели и си дадох сметка, че във всяка от основните партии имам по някой приятел или познат, каза с усмивка Иван Стамболов-Сула. Политикът е професионалист и той трябва да вземе властта. Затова той ползва всички средства, за да си осигури колкото се може повече власт. Следователно, ако трябва да търсим някаква беда, това е напълно изчерпаната многопартийна система в момента, заяви блогърът.

"Според Вас, кое е по-вероятно да се случи след изборите?" На този въпрос на "Алфа рисърч" 64.9% от запитаните отговарят с "да се състави правителство", че няма да се състави правителство прогнозират 31.9%, а без мнение са 3.2%.

Основният въпрос, по който "Алфа рисърч" тества на живо обществените нагласи, беше: "Бихте ли се доверили в избора си на новите лица в листите на партиите?" Преди началото на дискусията с "да" отговарят 51.2%, а в края на предаването процентът спада на 46.2. С "не" отговарят 43.5%, като в края процентът нараства на 45.4. Без мнение в началото са 5.3%, а впоследствие вече е 8.4 на сто от запитаните.