Митрополит Антоний: Омразата я виждаме не само по екрана, виждаме я и в съвременото общество. Тази омраза е и на световната сцена, тя е и на нашата родна сцена, но тя е плод на бездуховността, безверието и най-вече на липсата на любов, защото знаем, че любовта като висша Христова добродетел е незименен залог за тован ие да обичаме Бога, да обичаме хората около нас, бижните и самите себе си. Липсата на тази любов, резултат на нея е тази агресия, която виждаме, виждаме този морален упадък, който завладява все повече и повече човешки души в нашето съвремие, най-вече на подрастващата младеж.

Д-р Мустафа Хаджи: Според мен омразата не е малка в обществото, но доброто е, че тя не е обхванала цялото общество. Омразата е обхванала една част от обществото и бех казал малка част от обществото. За съжаление обаче омразата често пъти се насърчава от политици, от общественици и не на последно място от някои медии. В този аспект, когато по-рано говореше г-н Гълъбов за КТБ, ние сме се вторачили в това престъпление, което е извършено от някого. Не правим обаче абсолютно нищо по въпроса този проблем да не се повтори, което според мен е по-важното, защото подрастващото поколение, някои от тези деца утре ще бъдат управители на банки, някои от тези деца ще бъдат депутати, някои от тези деца ще бъдат министър председатели и така нататък. Ние обаче или нищо не правим, или това, което правим, е мнотго недостатъчно за възпитанието на тези подрастващи поколения, да не повторят същата греша, която са повторили нейните предци.

Монсеньор Христо Пройков: Омразата е от древността още. Когато Бог създаде човека го създаде по Свой образ и подобие, създаде го от любов и способен да обича и да желае да бъде обичан и беше поставен да живее в Едемския Рай, казват, че това е поречието на Тигър и Ефрат, Райсака градина и там имаше едно дърво, което Той каза те да не ядат от плодовето му, а това дърво се казваше Дървото на познанието на доброто и злото. И тогава злото се яви, злото в олицетворение на Сатаната, който подучи човека и от там тръгна разделението между хората. И когато Ева яде и даде на Адам да яде, и Бог, за Когото всичко това беше ясно, ги запита отговорът на Адам беше, че жената, която Ти ми даде, яди е ми даде и аз ядох, тоест Ти си виновен, че ми даде тази жена, тя е виновна, че яде, аз съм невинният. От там трагна разделението между човека и Бога и между човека и себеподобния. И това е тъжната исторя, с която започва омразата, която за съжалание царува през хилядолетия и до ден днешен.