Закон и справедливост: един американски съдия

20 април 2010-та. Експлозия на нефтена платформа в Мексиканския залив – загиват 11 души, а други 17 са ранени. Най-големият нефтен разлив в американската история – стотици хиляди барела нефт изтичат в продължение на дни. За екокатастрофата обвиняват Бритиш Петролеум. Американското правителство настоява компанията да поеме всички разходи по изчистването на разлива. Задава се делото на века, но адвокатите остават с празни ръце – делото е решено чрез медиация – споразумение извън съдебната зала.

Робърт Ливи – съдия във Федерален съд в Ню Йорк: Управителят на БиПи се обадил на заместник-министъра на правосъдието на Съединените щати с думите „Нека обсъдим как да решим въпроса. Вместо да губим време в съда и да спорим какво е станало в миналото, по-добре да поговорим какво може да стане в бъдещето, и да се опитаме да разрешим казуса.“ Така и направили.

Огромен процент от делата в Съединените щати се решават чрез метода на медиацията – разговор със спорещите страни, при който извън съдебната зала се намира приемливо решение за всички страни по делото. Съдия Робърт Ливи е експерт по медиация - когато не решава спорове, обучава млади колеги по целия свят.

Робърт Ливи - съдия във Федерален съд в Ню Йорк: Медиацията дава на хората контрол над делата. Тя е по-бързият, ефикасен и по-евтин начин за разрешаване на споровете. Може да бъде използвана още от началното училище до Върховния съд. Имах един случай с голям имот в Ню Йорк, чиято площ беше замърсявана в продължение на 50-60 години от различни компании. Случаят бе толкова сложен, че едно дело в съда би отнело от 10 до 15 години преди да се стигне до решение. Чрез медиация ние успяхме само за една година да го разрешим. Всички страни в спора бяха доволни.

Спестява време, средства, нерви. И има силата на съдебно решение. Практиката е въведена и у нас, но в Америка е далеч по-популярна. Сигурно защото там всеки се съди за всичко.

Робърт Ливи - съдия във Федерален съд в Ню Йорк: Предполагам е част от културата ни. Но едно от нещата, които предоставят съдилищата, е равен достъп до правосъдие за всички, без значение дали си управителят на голяма компания или обикновен човек. Не е необходимо да имаш адвокат, ще ти бъде назначен служебно. Според мен и големите клечки, и дребният човечец имат равна възможност да се чуе тяхната версия в съда. Проучванията показват, че Конгресът и президентът губят обществената подкрепа, но хората продължават да вярват в съдебната система.

А един от главните проблеми за българите е усещането за липса на морал и справедливост.

Робърт Ливи - съдия във Федерален съд в Ню Йорк: Не съм експерт за България. Мога само да споделя какво правим в Щатите. Сериозно наблягаме на етиката при съдиите, всички съдии се обучават в етично поведение, много отблизо се наблюдават действията им.

Има ли недосегаеми хора?

Робърт Ливи - съдия във Федерален съд в Ню Йорк: Не.

Сигурен ли сте?

Робърт Ливи - съдия във Федерален съд в Ню Йорк: В нищо не мога да съм напълно сигурен! Наскоро, в щата Ню Йорк, лидерите на долната камара и на сената бяха обвинени и осъдени за корупция. Тези хора, които с години изглеждаха недосегаеми, всъщност бяха съдени и ги обявиха за виновни. Фактът, че някой е на висок пост, не означава, че не може да бъде осъден от някой на по-нисък пост. Според мен това е важното. Колкото до справедливостта – тя е сляпа. Стараем се решенията ни да бъдат основавани на неутрални принципи. Няма значение дали си богат или беден. В какво вярваш, а дали си нарушил закона или не, това е от значение.

Закон или морал – има ли такава дилема за вас?

Робърт Ливи - съдия във Федерален съд в Ню Йорк: Много интересен въпрос! Това би могло да се случи много рядко. Смятам, че при мен такава дилема би се появила, когато става дума за смъртно наказание. Много личен въпрос за доста съдии. От мен се очаква, и съм се заклел, да подкрепям Конституцията и законите на Съединените щати. Но би ми било трудно да съм съдия и да настоявам за смъртно наказание на подсъдимия. За щастие не ми се налага. А и не бих се поставил в позиция, в която да направя нещо законно, но то да нарушава етичните ми ценности или морал. Най – добрият съвет, който мога да дам, е съдиите да бъдат безпристрастни, да изслушват внимателно всеки и да решават без страх, угодa или пристрастие.