Трябва ли да внасяме работна ръка от чужбина?

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Теодор Дечев: Проблемът го усещат всички. Дискусията е около начините, по който да се решава проблема, и това поражда напрежение и очакването за гладиарторски борби. За да не бъдем голословни, просто да вземем статистиката за хората, които са излязли от държавата, и лесно ще си съставим мнение колко недостигат. Дори най-високо заявеното число, защото на няколко пъти работодателите казваха, че държавата може да поеме до 500 000 души, дори това е по-малко от половината на хората в работоспособна възраст, които са напуснали държавата. Пенсионери работят, хора работят на по две места - всичко това нещо по някакъв начин намалява този дефицит, но не го намалява до степента, която говорим. Отделен въпрос е, че проблемът е разнолик. Тук не става въпрос да хванем някаква орда от източни работници и да ги докараме тук. Тук става дума и за въпроса за висококвалифицираните работници.
Ваня Григорова: Аз ще оспоря, че има драматичен дефицит на кадри в страната. Няма никакви официални данни за това. Ако погледнем данните на агенция по заетостта, ще видим, че последните месеци свободните ратони места се колебаят между 10 и 12 000 свободни места. Около 80% от тях се заемат още в първия месец, в който са обявени. Няма никаква база, на която може да се стъпи, за да може да се твърди, че има дефицит. Усещанията на работодателите знам какви са, но вкрайна сметка национална политика не се води въз основа на усещания, а въз основа на реални данни. Те искат началният срок да е две години и след това да може да се увеличи до пет години. А когато един човек е прекарал пет години в страната, вече може да кандидатства за гражданство.

Вижте и един конкретен пример от Русе където текстилната индустрия иска да внася работници, защото не може да намери работна ръка за своите цехове!