Защо е важно да подбираме медиите, които четем?

Защо е важно да подбираме медиите, които ползваме? В студиото на "Денят започва с култура" проведохме дискусия за медийната среда и качество с Александър Кръстев от "Читалище. То", експерта по медийно право проф. Нели Огнянова и журналиста Весислава Антонова. Вчера дългогодишният председател на СЕМ доц. Георги Лозанов обяви, че подадва оставка, заради регистрацията на телевизия "Пик". Какъв е изводът за медийната среда в България?

Проф. Нели Огнянова каза, че изявлението на доц. Лозанов съдържа оценка на медийната среда. Той е казал, че през годините е имало опит за либерална регулация, така че човек да може да се информира свободно и същевременно да има някаква граница, която да не може да бъде преминавана. Според него е достигната някаква граница, която се преминава в днешната медийна следа. За проф. Огнянова общият извод е да се види какво може да се направи, за да се върнем към ценостите и демократичните медийни стандарти. По нейно мнение няма никакво съмнение, че трябва да има промяна в закона, защото медийната среда в момента е съвършено друга и се изисква нова регулация. Сега сме поставени в условия на медийна среда с нови дефекти, цифровият преход в България трабва по някакъв нов начин да бъде рестартиран. Според проф. Огнянова трябва да се огледат технологичния и пазарния фактори, да се види какво се случва с медийния пазар и как в областта на новите технологии да бъдат използвани за по-качествено съдържание.

Александър Кръстев смята, че един от основните проблеми в средата е свързан с факта, че предаванията с висока журналистика не са тези с висок рейтинг. Когато имаме търговски и комерсиален интерес и продуцентите трябва да търсят рейтинг, не се насочват много ресурси към програми, които не биха се гледали, дори те да са от висок обществен интерес. Всяка медия има различна редакционна политика и има множество сайтове вече и телевизия, в които сензациите са на първо място. "Сами знаем каква медия е "Пик", сами знаем какви са материалите вътре", каза Кръстев. Той смята, че думата "журналистика" има място и не е сигурен, че може да се говори за качество. Качествената журналистика има много по-ограничено потребление, но това не означава, че не трябва да я има и не е нещо, с което трябва да се прави компромис.

Весислава Антонова каза, че що се отнася до качествена журналистика, за нея има един много ясен критерий - доверието. Рейтингът не соътветства на доверието, уточни тя. Според нея доц. Лозанов засяга темата за дефицитите в Закона за радиото и телевизията, неговият акт е символичен. С оглед на сегашната действителност, в която преобладават жълти новини, неподписани от автор, законодателят е още повече задължен и общността да проявят активност критериите за достъп до ефира да станат по-стриктни и прецизни. "Как един човек, срещу който има дела, може да има самочувствието да отиде, да подаде документи и да създава друга медия и да продължи да възпроизвежда този модел на саздаване на фалшива медиийна реалност и некачествена медийна реалност", попита Антонова.