Защо отложиха изборите в Македония?

Основните македонски политически партии се договориха да отложат за по-късна дата предсрочните парламентарни избори в страната, планирани първоначално за 24 април. Решението беше взето по настояване на опозицията, подкрепено от ЕС и САЩ. Депутатите приеха с 83 срещу 3 гласа решението за отлагане на разпускането на парламета, което би трябвало да стане 60 дни преди изборите. Новата дата на вота е 5 юни. Каква е причината за политическата криза в Македония? Има ли изход от нея? На тези и други въпроси потърсихме отговор в студиото на "Денят започва". Гост по темата беше Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на БНТ и БНР в Скопие.

Изборите са били провокирани от острата политическа, обществена, икономическа и морална криза, която вече година и половина тресе Македония. Датата 24 април, на която трябваше да се проведат извънредните парламентарни избори, е била часто от договореностите, които бяха постигнати миналата година през месец юли, между представителите на опозицията и управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ с посредничеството на международната общност в лицето на двамата посланици на САЩ в Скопие и на ЕС, които останаха най-активния фактор в диалога между опозиция и управляващи. За 25 години суверенна държава Македония показва, че все още трябва да ѝ се помага в това да усвои демокрацията, да гарантира стабилността и да върви напред. Международната общност е обръщала внимание на това страната да има своята стабилност. Кризи около Македония за тези години е имало и винаги въпросът пред международната общност е бил дали да се подкрепи стабилността в държавата или да демократизира македонското общество, да стабилизира институциите в държавата и Македония да стане едно нормална държава кнадидат за член на ЕС и НАТО. Във всички случаи на турболенция там международната общост винаги е подкрепяла мира и спокойствието. 25 години по-късно се констатира абсолютен дефицит на демокрация. Там се живее се представата за управление на държавата, за управление на институциите, както в началото на 90-те, смята Филипов.

Датата 24 април още от началото е била оспорвана от опозицията, защото не са изпълнени две от условията, не са приети два от законите (за равнопоставеност на медиите в изборната кампания и за прочистване на общия избирателен списък, в който са констатирани мъртви души). На 24 април няма условия за провеждане на парламентарни избори. Датата се превърна в един от ключовите елеминти на острата политическа борба между опозицията и управляващите. Доскорошният премиер Груевски настояваше за провеждане на изборите през април и неговата партия започна неофициална предизборна кампания. Върховата кондиция на неговите избиратели е била фокусирана именно върху 24 април. Докато опозицията не желае избори тогава. Според Филипов няма да има разлика за тези 40 дни и предположи, че опоцицията ще настоява и тази дата да не бъде спазена. Лидерът на опозицията Зоран Заев приема отлагането на датата за своя лична победа над Никола Груевски, обясни журналистът.