Защо се повтарят трагедиите и цената на човешкия живот у нас

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В деня на траур гости в студиото на "Денят започва с култура" бяха литературният критик и историк проф. Михаил Неделчев, Стояна Георгиева от "Медиапул" и поетът и журналист Бойко Ламбовски.

Според проф. Неделчев когато една нация е силна тя се възвисява от подобни трагедии, при нас тези трагедии ни потапят в бита по един зловещ начин. "Аз не бих казал, че това е трагедия. Това са 15 трагедии", каза той. Литературният критик каза, че голямата трагедия на днешните българи е, че тези трагедии не ни косолидират и не ни възвисяват, а се чвустваме омерзени, озлочестени и погнусени от цялата тази действителност, която ни се разкрива в едни екстремални ситуации. Той припомни, че различните цивилизации имат различно усещане за стойността на човешкия живот. Според него тази трагедия трябва да ни застави да се върнем към християнските си корени и да разберем, че е недопустимо това да са случва през 2014 година.

Стояна Георгива каза, че мисли, че това е един много голям урок, който нашето общество не е научило. По отношение на такива инциденти, в такива кризисни ситуации има едно публично очакване за отбиване на номера с ден на национален траур, заяви журналистът. Тя каза, че  навсякъде по света се случват инциденти и аварии и винаги трябва да се поставя въпроса дали всичко е направено достатъчно адекватно, за да не се допусне да има загуба на живот и да се стига до някакви ексцесии. Според нея проблемът е, че ние обикаляме в един порочен кръг. "Ясно е, че контролните органи или са некомпетентни, или не са си свършили работата или ако са си свършили работата, след това приложението на нещата, които са предписани, които трябва да се извършат, не са се извършили", каза Геориева.

Бойко Ламбовски каза, че в света има много опасни производства и очевидно има нужда някой да утилизира мини и ще трябва да се върши това от хора докато не се стигне до етапа, в който няма нужда от мини изобщо. Според него проблемът е в това, че ние сякаш живеем в някаква епоха, в която усещаме обща осиротялост на труда като цяло и липса на внимание към тези детайли, които правят този труд по-безопасен. "Очевидно ще стават трагедии в бъдещето, това няма как да се избегне", каза поетът. Той се надява да бъдат намерени хората , които са отговорни за постепенното отпускане и стигането до това да умрат така масово хора. Според него за съжаление това няма да е последният подобен случай.