Защо сме най-нещастните в Европа

Европейско проучване сочи, че българите са най-недоволните на Стария континент. Можем ли да обърнем тенденциите? За разговор в студиото са проф. Ивайло Дичев - културолог, проф. Валери Стефанов - литературовед, Тони Николов - журналист и Ева Кулева - лайф коуч и ментор.

Според културолога проф. Ивайло Дичев нещата не са свързани толкова с материалното състояние. Това сочат последни проучвания в САЩ, например, където независимо от повишаването на материалното благосъстояние, щастливите хора не са се увеличили. Щастието е свързано по-скоро с друго: смисъл на живота, реализация, за отгношения с другите. Щастлив може да бъде човек, който е, примерно, щедър. "В България има една просешка менталност, винаги трябва да сме най-зле, пък геноцид са ни предложили, пък сме били роби, пък все трябва да ни дават. Щастливият човек е този, който дава, а не който получава", подчертава професорът.

Българите обикновено се пазим от щастието, не го споделяме, да не ни завиди някой. "Това е част от народопсихологията. В психологията има такива изследвания още от 30-те години. Има един български културолог, Найден Шейтанов. Той е написал една прочута работа за духа на отрицание на българина, при когото винаги първата дума е НЕ", каза журналистът Тони Николов.

Николов сподели впечатлението си от книга на първия български гуверньор на БНБ, французина Менкие. Той идва по време на Батенберг, тръгва да пътува из България. Спира в едно село и вижда едни прекрасни деца, които си играят: търкалят се по земята. И си казва: Ех, какви хубави деца!. В този момент се появвила една жина ,която му се ввидяла като антична богиня с едни пендари, редове... Той казал: Ваше ли е това прекрасно семейство? А тя му отговорила: "Какво семейство? Тия деца, та те са истински дяволчета. Ама тази жена, ама тя за нищо не става." Французинът бил дълбоко шокиран, след което това се повторило като социален експеримент и накрая той разбрал, че това е особеност на българския характер. Но французинът си го обяснил с вековното робство, през което вероятно тези хора не са искали да си пожелават нищо, за да не им го отнемат. Когато си свикнал да гледаш с погледа на отрицанието и на суеверието, когато не си доволен от реализацията си и имаш един вид душевна пустота, тя не се запълва с материалните неща, е заключението на Тони Николов.

Негативното ни мислене ли е причината да живеем в държава, която не харесваме или фактът, че живеем в такава държава ни кара да мислим негативно? Проф. Валери Стефанов, литературовед, е на мнение, че всъщност хората, които отговарят, че са недоволни и нещастни, се питат първо "Аз кой съм? Как възприемам щастието, удоволствието?" и второто, но не по-малко важно е, че те отговарят за колективното ни битие. Кое ни подтиква да се чувстваме така. И въпросът е в такъв случай е "Каква е земята, на която живеем като колектив? Всъщност става дума за колективното ни недволоство, за колективна травма, смята професорът литературовед. Той е категоричен: отговорите на българите в анкетата са продиктувани от едно травматично всекидневие.

Корени ли се нещастието на колективното ни битие в особеностите на прехода, в желанието ни да поставим едни нови, различни жалони на щастието за вбъдеще? Според проф. Ивайло Дичев в прехода се появиха социални неравенства, които ние не смятаме за справедливи. Ние не разбираме защо едни хора станаха изведнъж много богати. За обикновения човек този ред на живота, който даваше някаква сигурност, се разбърка.

Две са основните предпоставки да се чувстваме щастливи. Едната е да изпитваме положителни емоции, а другата да имаме усещане за смисъл, каза Ева Кулева. А ако всеки от нас се погрижи за собстевното си щастие, няма да има нужда никой да се грижи да щастието на другите, нито за колективното щастие, убедена е Кулева.