Зелена светлина на фокус - 7 октомври 2014

Гравитацията. Точно тя е последната жертва на климатичните промени в Антарктида. Невероятното заключение беше разпространено не от кой да е, а от Европейската космическа агенция.

Ето и официалния извод: бързото топене на ледената покривка в Западна Антарктика от 2009 г. до 2012 г. е било достатъчно сериозно, за да намалее леко земното гравитационно поле в района. Заключението е направено на базата на измервания от сателита GOCE, който картографира земното гравитационно поле с безпрецедентни подробности от 2009 г. до 2013 година. Въпреки, че в часовете по физика се говореше, че гравитационното поле е константа, в рзличните точки на Земята от не е съвсем равномерно. Причината е в релефа - планини, долини, океански падини, а в случая с полярните райони - ледената покривка. Тъй като планините и долините са постоянни характеристики, промяната на гравитацията на дадено място става бавно и постепенно, за много големи периоди.

В случая със Западна Антарктика, обаче, промяната е бърза. Данни от друг спътник на ЕКА - "Криосат" показват, че от 2009 г. топенето на ледовете в Западна Антарктика се увеличава три пъти всяка година.

В интерес на истината засеченото от сателитите изменение на гравитацията е съвсем, съвсем малко. Едва ли през следващите години посетителите на зоната около Южния полюс ще започнат да се отделят от земната повърхност и да витаят из въздуха. Поне

не физически...

Всъщност най-важният извод от публикацията за гравитационните промени отново опира до глобалното затопляне, което до голяма степен променя Антарктика. И не само нея.

Филмът 2012

През 2014 с насмешка си спомняме за преживяното на екрана с филма "2012-та". Развихрен сценарий, който запрати слънчево изригване към планетата ни, превърна земната кора в микровълнова печка, предизвика загряване, разкъсване на континентални

плочи и потоп, след който оцеляха шепа хора в специално построени за целта кораби-капсули.

Дотук с фантастиката. Следва публикуваното по-рано през тази, 2014-та година изследване на група учени. Понеже не беше съпроводено от специални ефекти и касов успех, то не привлече полагащото му се внимание. Но все пак беше разпространено от

световните агенции, за да уведоми възможно най-голям брой хора, че в западната част на Антарктика в най-дебелата ледена покривка се е отключил необратим процес на рушене, който може да предизвика повишаване на морското ниво с няколко метра за

следващите няколкостотин години.

Ето го, в крайна сметка и предупреждението, което вече прилича много на филмов сценарий от онези, най-плашещите. Ако западноантарктическият леден шелф се разпадне, реалният ефект ще засенчи специалните. При пълно изчезване на леда, морското равнище ще се покачи до 5 метра. Най-уязвимият участък в Западна Антарктика на този етап е районът около Амундсеново море. Нещо като първа серия от климатичната сага. Нестабилността на леда там се увеличава от топло течение, което се издига от дъното.

Ако шелфът се разпадне, равнището на Световния океан ще се покачи с около метър и 20 сантиметра.