Зелена светлина на фокус - 7 януари 2014: Невидимият убиец

Дишайте. Не дишайте. Не дишайте. И по-добре... не дишайте. Не, всъщност няма как да не дишате. Но пък онова, което вдишвате, по-добре да не попада в дробовете ви. Когато, обаче, няма какво друго да се диша, просто няма как... Пред въздуха всички са равни. Поне пред този в градовете. Има начин да се издигнете над мъглата и смога за момент. Но после завръщането се налага - от работа, всекидневни задължения и всичко, свързано с градската среда.

Европа гледа на Китай с известно съчувствие. В тамошните мегаполиси от месец ниското атмосферно налягане, мъглата, изгореният петрол и най-вече въглищата създадоха траен смог. Който хем обърква сетивата на хората, хем затруднява дишането. Но големите европейски градове също опознават смога отблизо. София не прави изключение от модерната тенденция в началото на 2014-та. Да, мъглата си е мъгла, но онова, с което хората я зареждат, до голяма степен определя онова, което дишат - те и децата им, а и хората след тях.

Наскоро отминалата 2013-та беше обявена за "година на въздуха" от Европейската комисия. Основната цел на инициативата беше новите знания и данни за ефекта на замърсителите във въздуха върху човека да определят нови норми и действия. Проучване, публикувано в научното списание "The Lancet" разкри, че продължителният контакт с фини замърсители има негативно въздействие върху здравето при много по-ниски от концентрации, определяни досега като "допустими". Оказва се, че 90 процента от гражданите на Европа са изложени на фини частици и озонови съединения с по-високи нива от тези в препоръките на ветовната здравна организация.

2013-та, обаче, ще остане в паметта ни като "годината на въздуха" най-вече поради факта, че през юни Международният център за изследвания срещу рака класифицира фините замърсяващи частици като канцерогенни за човека. През декември пък Европейската комисия съобщи плановете си за действие срещу "невидимия убиец". Еврокомисарят по околната среда Янез Поточник обясни, че е крайно време да се приложи ясно и справедливо принципа "който замърсява - плаща". Защото винаги има някой, който плаща за замърсяването и, за съжаление, в момента това не са онези, които го причиняват.

Еврокомисията предлага на страните-членки да установят нови цели и нива за качеството на въздуха за период до 2030-та година. Предложението разширява кръга на замърсителите до шест основни, сред които има и два нови - метанът и фините прахови частици с размери два и половина микрона. Изключително нежелателни са и срещите на белите дробове с така наречения черен въглерод - по-едрите частици, които се отделят при непълно изгаряне на органична материя. С други думи – при пожари, готвене на открито с твърдо гориво и при работещ дизелов двигател. По данни на Световната здравна организация черният въглерод е в основата на  дихателни заболявания, които всяка година отнемат милиони човешки животи. Точни цифри в статистиката трудно могат да се появят, защото границата между заболявания, причинени от черния въглерод и усложнения, причинени пак от него, е много тънка.

И накрая, тъмната страна на 2013-та като "година на въздуха" се прояви и със своеобразен рекорд. Съдържанието на въглероден диоксид във въздуха на планетата достига най-високо ниво за последните два и половина милиона години. Прагът от 400 частици въглероден диоксид на милион в атмосферата беше преминат. И то притеснително бързо. През 19-ти век концентрацията на въглероден диоксид във въздуха не е надвишавала 300 частици на милион. Едно е сигурно - климатичните модели са сложни и спорни, но онова, което хората са изцапали с дейността си и което могат все още да поправят, стига да прекроят пак дейността си в нисковъглеродни параметри, е във въздуха. То витае винаги около нас, но в дни на смог и неприятна болка в областта на гърдите, е особено осезаемо, дори видимо. В такива дни понятия като "възобновяема енергия", "електромобилност" и "велосипедна инфраструктура" не звучат отвлечено и скъпо, а напротив - особено актуално.

Автори: Биляна Бонева и Милен Атанасов