Зелена светлина на фокус: От Онтарио до Биволаре

От Онтарио до Биволаре или как човешката дейност помага на природата, макар и без да иска.

Торонто - най-големият град в Канада. Основната площ заедно с околностите му са населявани от над пет и половина милиона души. Силно урбанизираната зона търпи непрестанно развитие. И се урбанизира още повече. С някои изключения. Ето го и най-яркото от тях. Петкилометров полуостров, който се простира от източния край на канадския мегаполис до езерото Онтарио. Появил се е през 50-те години на миналия век в резултат на решение на тогавашната Пристанищна комисия на Торонто. Целта била да се развият доставките по вода, но тя така и не била постигната. През 70-те градската управа взела друго решение - да превърне мястото в своеобразен склад за инертни материали, добити от залива и използвани при укрепването на новите строителни зони. Само че природата имала други планове.

За няколко години растенията и животните преобразили по свой начин полуострова. Трудно е за вярване, но е факт - градската

експанзия подхранила появата на огромен парк, в който дивото съжителства с модерния свят на човека.

Канадските власти били достатъчно прозорливи, за да се възползват от неочакваната възможност. Те съставили план за развитие на зоната, която хем продължила да функционира като огромен склад за инертни материали, хем започнала да се превръща в местообитание за различни животни и растения. Мигриращите птици също го припознали като идеално място за отмора и похапване по време на дългия път.

Тези птици също са намерили своето любимо място. Това обаче не е Торонто в близост до езерото Онтарио. Езерото се нарича Биволаре и се намира край Плевен, близо до река Вит. Какво е общото с канадския случай ли? Това, че Биволаре има подобна история. Получил се е изкуствено. Само че не чрез запълване, а чрез изкопни работи. През 60-те активното строителство на заводите в Долна Митрополия и на пътищата в района се нуждаело от баластра. Изгребвали чакъл точно оттук. После мястото било изоставено. През 70-те и 80-те природата започнала да се завръща. И да му придава вид на естествено езеро. През 90-те то изглеждало наистина като такова.

Докато Биволаре претърпявало промяната си, естествените влажни зони край Вит изчезвали. Причината – коритото на реката било коригирано с диги. То било изправено, а завоите и меандрите били премахнати. Птиците, които обитавали крайречните зони се

оказали без местообитания. Така чаплите започнали да търсят нов дом край реката. И го намерили тук. Не минало без перипетии. Наводнение през 2005-та, скъсана дига, лесен достъп на хищници до островите, след като те станали полуострови и най-вече -

изсичане на по-големите дървета.

Все пак преди девет години идва и предложението езерото да стане защитена територия. Инициаторите са Ве Ве Еф - България и местно училище. Така възниква и защитената местност Коридорите. Риболовът не е забранен, но ваденето на чакъл е. Дърветата

постепенно се възстановяват. Израстват сами. За да предоставят нови убежища за птиците.

В Канада по примера на Торонто вече се създават нови природни паркове в близост до градовете. Дали Биволаре ще остане случайно съвпадение или също ще се превърне в пример за други подобни зони в България, вече зависи повече от хората. Природата си е свършила работата.

Автор: Милен Атанасов