Земя край границата, напоена с храброст

Видинското село Киреево се намира досами западната ни граница, в полите на Стара планина. То носи името на капитан Николай Алексеевич Киреев, руски дворянин, загинал в околностите по време на Освободителната война. По тези земи са се водили не една и две битки в името на България. В навечерието на 6 май, Деня на храбростта, ви срещнаме с жителите на Киреево, които ревниво пазят паметта и духа на своите предци.

Със своите над 200 жители с. Киреево е нетипично за демографията на Северозападния регион. И не само броят е голям, но и немалко са хората в трудоспособна възраст. А това, което най-много може да изненада е, че няма човек да не знае за подвига и саможертвата на руския капитан Киреев. Аристократът от знатен дворянски род бил известен славянофил, пръв написал в руски вестник за зверствата на турците в Перущица, Брацигово, Батак. Неговият отряд от над 1000 доброволци българи и сърби трябвало да настъпи срещу войските на Осман паша.

"На 6 юли 1876 г. в 11 часа кап. Киреев дава заповед за атака. Обаче турците го забелязват по отличителните знаци и го убиват", разказва Герго Гергов, кметски наместник на с. Киреево.

Така само на 35 години той загива за свободата на България. Шест години по-късно неговият брат Александър посещава мястото, откриват общия гроб и препогребват костите на капитан Киреев в двора на Раковишкия манастир „Св. Троица”. Тогава признателните жители на с. Перделина решават да приемат името Киреево . Днес в центъра е издигнат негов паметник, където винаги има цветя.

"Най-силно ме впечатлява това, че той в името на славянските народи жертва своя млад живот... Повечето киреевчени знаят тази история. Имаме доста будни и млади, и по-стари хора, които милеят за своето родно село", споделя Петър Петров.

Недалеч от бюста на героя от Освобождението има войнишки паметник с имената на 34–ма киреевчени, загинали във войните от 1912 до 1945 година. Той е изграден с дарения и доброволен труд на местните хора.

"В неговата основа е зазидана пръст от всеки дом, защото това е техният вечен дом и ние, нашето поколение, имаме апел към идните поколения: „Никога повече да има войни! Никога повече черни забрадки! Те са геройски паднали за майка България: „Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея”, казва Петър Петров.

За бунтовническата закваска на местните хора говори и въстанието от 1850 година, чийто организационен комитет заседава в Раковишкия манастир само на 2 км от Киреево. Паметник на входа на светата обител напомня за неравната битка с поробителя и десетките жертви от селото. Военни действия в околностите на Киреево е имало и по време на двете световни войни. В подножието на връх „Връшка чука” има масов гроб на десетки войници от Трети Бдински полк, загинали в битка със сърбите през 1915 година. Тече кампания за събиране на средства и скоро и там ще има почетен знак, защото нищо от историята не трябва да бъде забравено.

"Тука почитаме паметта на загиналите, почитаме християнските празници и се гордеем, че сме българи, че сме киреевчени," вълнува се Цонка Ценкова.

Автор: Лидия Каменова, Станислав Калинов