Животът като джаз - американският музикант Ден Зи

Представете си един перфектен ден... Вероятно за всеки ще е различен. За музиканта Ден Зи той би звучал като джаз. Би се състоял от  много работа и  разходка край океана.

Ден Зи: „С жена ми и децата, разбира се. Така би изглеждал един перфектен ден за мен. Първо си свършвам работата, после отпрашвам навън.”

В малкото си студио в Калифорния Ден Зи казва, че истинският лукс е в онази простота, която прави живота топъл и чист. Затова джазът е неговата музика.

Ден Зи: "Според мен твърде малко хора се интересуват и имат нужда от джаза като стил в музиката, но всеки има нужда от неговия дух."

По родните места на джаза той е истинска легенда. Свири на саксофон, композира, преподава в Бъркли. Музиката е неговата свобода.

Ден Зи: „С пари могат да се купят много неща, но не всичко. Ето защо ми харесва да съм музикант - или можеш, или не можеш да свириш. Няма никакво значение колко си богат. И Бил Гейтс няма да мине само с плащане. И той ще трябва да репетира по 6 часа на ден. Парите биха му помогнали, но те не са всичко. С тях душата и настроението не могат да се платят.”

Прочутият музикант обича да преподава. Подбира учениците си внимателно и те често стават звезди.

Ден Зи: „За мен тази работа е изключително важна. Ценно е да  научиш някого да бъде взискателен към себе си, да събудиш любопитството му, да го накараш да търсят нови решения. С всеки изминал ден трябва да ставаме по-добри в това, което правим. Често ме питат: "Достатъчно добре ли стана?" Отговарям им: "Трябва да стане достатъчно добре и малко повече!”.

Казва, че най-добрите музиканти носят всичко отвътре. Ако нямаш вътрешна страст, няма как да я дадеш на музиката. Понякога животът те прави по-добър от уроците.

Ден Зи: „Безспорно животът е най-добрият учител. Но погледнете само колко хора прекарват живота си в полусън! Какво правят с живота си? Не се опитват да извлекат никаква поука. Животът може да е прекрасен учител. Зависи кой как гледа на него и дали иска да го прекара в будно състояние.”

Струва му се, че съвременните хора често са роби на правилата. Живеят в матрицата правилно и неправилно. Рядко излизат от нея.

Ден Зи: „Смятам, че светът не се променя достатъчно. В момента хората се страхуват да го променят. Поне така ми се струва. - Но защо? - Защото всеки иска да е обгрижван. Някой друг да мисли вместо него. Хората не искат да се борят за себе си. Наистина е трудно сам да откриваш света, затова много хора се отказват да го правят. Дори големи политици като Обама не са в състояние да променят света. Те са лидери, които хората просто следват."

Затова харесва хората, които рискуват да променят живота, дори когато системата винаги е против тях. Такива винаги ще има.

Ден Зи: „Знам, че на някои хора не им се иска да е така. На корпоративна Америка например. Но историята на човечеството не познава нито една революционна промяна без участието на хора, готови да поемат рискове или да се отклонят от утъпканите посоки.”

Ден Зи: „Хората, които се открояват са онези, които притежават нещо уникално. Например универсалните музиканти имат повече възможности да участват в разнообразни представления, но важни са онези, които притежават нещо необикновено. Ако всички вървят надясно, те ще тръгнат наляво. Това са хората, които стават прочути."

Ден Зи казва, че на този свят винаги ще е трудно за смелите. Хората искат свобода, но малцина рискуват всичко за нея. Най-талантливите първо са били отхвърляни. Те винаги понасят най-големите рани.

Катя Тодорова: Според Вас сърцето може ли да се излекува с музика?

Ден Зи: Сигурен съм, че може! Зависи дали ще й се даде възможност. Музиката ни въздейства със своето настроение и душевност, които са по-силни от ума. А на сърцето точно това му трябва!

Автор: Катя Тодорова, оператор: Хрисимир Данев