Балканското кино и младите хора

Сърджан Вулетич (1971) е босненски режисьор, сценарист и университетски преподавател. С него разговаря Николай Кръстев.

Кажете, моля Ви, какво е „Видра“ и какво искате да кажете с този филм и преди всичко, какви са проблемите пред младежта днес?

Преди всичко, благодаря за поканата да участвам във вашата програма! Във филма „Видра“, както казахте, фокусът са проблемите на младежите и това е разказ за самоуважението, разказ за самочувствието. Това е опит да направим филм, който окуражава младите хора да разбират в тази борба за самочувствие, в борба за признание  от заобикалящия ги свят, че те са си най-големите приятели. Най-напред те трябва да се вгледат в себе си, в своите качества, преди да започнат да търсят помощ отвън. В този смисъл „Видра“ е, така да кажем, един интроспективен филм, въпреки че е много динамичен и има голяма доза хумор. Отново казвам, това е един филм, в който се говори, че младите трябва да не бягат от своите травми. Травмите им няма да избягат. Травмите ще бъдат с тях, но младите трябва да разберат какви проблеми имат и да се изправят пред тях.

Обществото променя ли се днес и къде се намират сега проблемите на младите?

Вижте, когато аз бях млад човек, проблемът с признанието също съществуваше. Вие очаквате да получите потвърждение от околните, но тогава процесът на признаване беше директен. Вие получавате потвърждение от хората, които познавате, а сега проблемът с признаването е абстрактен. Вие се опитвате да се докажете чрез социалните мрежи, чрез различни платформи на някакви абстрактни хора, които не познавате; влизате във войни с някои абстрактни модели, коригирани с фотошоп. Разбирате ли, това е от една страна. Днес натискът върху младите е много по-голям. Това, което е най-големият проблем генерално в света, а не само на Балканите, е че образователната система не се промени толкова бързо както технологиите. Затова може би обществото няма отговор как да образова младите хора в настоящия момент. 

Как гледате на ставащото в Босна и Херцеговина днес? Знаем, че тя се намира в сложен период от развитието си. Как изглеждат през Вашите очи процесите в нея?

През последните 150 години в Босна и Херцеговина има сложни и комплексни моменти. Единственото спасение за нашата държава все пак мисля, че са гражданите. Те са някак по-спокойни за ситуацията в сравнение с политиците и гражданите много по-добре разбират, че сътрудничеството, кооперирането и животът са по-силни от всякакви сили, които разкъсват същата тази страна. От друга страна, както Вие казахте, като гледате отстрани как функционира Босна и Херцеговина, политически това направо е невъзможно. Да, тя съществува, но нещо определено трябва да се промени. Нашата администрация е прекалено скъпа, държавата е все по-бедна и е ясно, че не може така да се върви.

Доколкото си спомням, Вие отдавна се занимавате с документално кино, за войната в бивша Югославия и разпадането ѝ. Как виждате сега тези процеси?

Знаете ли как – бивша Югославия вече не съществува, а се разпадна на отделни държави и сега ние имаме същите проблеми в различните държави. Сега всички тези държави са доста различни и всяка има своите проблеми. Словения и Хърватия са в Европейския съюз, Черна Гора предстои да влезе в Европа. В Босна, където сме сега, постоянно има някакви сложни ситуации. Сърбия също има свои проблеми, Косово има свои. Така че, как да го кажа, Югославия е някакво понятие, което вече не съществува съвместно, то съществува само исторически. Понятие, което за някои хора са носталгични времена, за други - нещо друго. Генерално е много трудно да се намери обща връзка в събитията. Макар, че съществува люлка; събития, които се случват в Сърбия, влияят на събития в Босна, Хърватия и т.н., но мисля, че е по-тежко, защото всички те искат да бъдат в Европейския съюз и това е сега голямата цел на събитията. 

Вдъхновяват ли ви Балканите? Искате ли да покажете някоя балканска история?  Може ли балканското кино да бъде интересно за хората? 

Вижте, мисля, че в целия свят има тенденция за деглобализация. Имаше един период на глобализация, сега съществува тенденция за деглобализация или както и да го нарека, когато хората казват: добре, но все пак глобализацията започна да прави уравниловка. Обаче ние не сме японци, хората на Балканите не са японци. Ние просто нямаме тази тъга, което значи, че ние не трябва да бягаме от това, което сме и историите, които имаме, ние трябва да ги разкажем. В този смисъл Балканите са вдъхновение за мен и това няма да се промени.

Кои са балканските истории, които искате да покажете?

Да Ви кажа, балканските истории продължават да бъдат историите за хора, имащи чувство за общност, хората, имащи чувство за семейство в един нов свят, който променя някои стандарти за това какво е семейство, какво е това общност, че това са доста страстни хора, доста ирационални. Мисля, че сме такива.