Бесове

Те мислеха, че се познават и имат всичко, но не знаеха какво да правят. Така започна кошмарът - в един месец, след 20 години. Предупреждението на Достоевски остава с "Бесове"!

Бесове
За продукцията

4-сериен тeлевизионен филм

По едноименния роман на Ф.М.Достоевски

Сценарий: Наталия Назарова, Владимир Хотиненко
Режисьор: Владимир Хотиненко
Оператор: Денис Рамирес
Музика: Алексей Айги
В ролите: Максим Матвеев, Антон Шагин, Сергей Маковецки, Владимир Зайцев

"Герои на "новото време" - без Бог в душата и Любов в сърцето. Те искат голямо сътресение - да разрушат стария свят до основи. Майстори на провокацията, демони на кървав смут. Ще пуснат легенда и ще провъзгласят разрушението. И такава лудница ще настъпи, каквато светът още не е виждал. Възможно ли е хората да повярват в Бесовете вместо в Бог". Достоевски

"Бесове" от 1872
"Бесове" е започнат през 1869, когато Достоевски е в Дрезден и тъгува по родината, за която ежедневно се осведомява от вестниците. От роднина на съпругата си разбира за революционни настроения в Москва. Впечтален е и потресен от убийството на студент от неговите съмишленици, в разгара на събитията. Писателят замисля антинихилистичен памфлет, но всъщност пише "потресваща трагедия за света, загубил хармония и смисъл". Повече от век писатели, критици и читатели още я изследват - дали "Бесове" е за нихилизма, за злобата и смута, за скуката на богатите и наивността на бедните, за играта със съдбата или за Вярата и нейното истинско място.

След биографичния сериал "Достоевски" режисьорът Владимир Хотиненко продължава с най-тежкия роман на писателя.
"Бесове" е забраняван, цензуриран и остава пророчески, и днес. Снимките на сериала са в Петербург, Москва и Кастром.

Промяната на екрана е само в образа на Разказвача - вместо Хроникьора от романа, във филма историята се представя от Следователя.
Имало е филмова идея за пренасяне на действието в ХХ век, със съвременни средства - като електричество, телефони, автомобили. Логично е, защото случващото се тогава продължава и днес.

Сюжет
В края на ХІХ век, в руския губернски град "Н", едновременно се завръщат двама младежи от Швейцария. Единият е демоничният красавец Николай Ставрогин, син на богатата и влиятелна Варавара Петровна. Другият е миловидният Петруша Верховенски - син на стария семеен приятел на генералшата, домашен учител и професор - Степан Трофимович.

След пристигането им в града започват да се случват странни неща - скандали, пожари, убийства. Плетят се политически интриги, разпространяват се лъжи и слухове, във всеки дом се крие по един "скелет". Буквално за месец тихият живот се обръща в адска сцена с множество убити, други полудлели, трети изчезнали или избягали завинаги....От столицата пристига следователят Горемкин.

Разследването го води до изненадващи разкрития - в града е създаден "революционен кръжок", а за престъпленията са виновни и земесени високо уважавани и влиятелни хора....
"....А между другото, той бил умен и талантлив човек, така да се каже, даже и в науката, въпреки че в науката не е направил кой знае колко и даже съвсем нищо. Но с такива хора на науката у нас, в Русия, това не е като да не се случва ..."

"Бесове" е сложна хроника от съдби и събития през септември-октомври на една година. Представени са от Хроникьора, но за по-голяма яснота, той се връща към биографиите на героите 20 години назад, за да стигне до последствията в настоящия и в следващия момент. С много завои, романът е замислен точно до минута на произтичащото и изисква голямо внимание от читателя, за да разбере точно какво и защо се случва.
Единствената празнота се оказва главата "При Тихон", която не е отпечатана от издателя на "Руска газета" ("Руски вестник") - Катков. В нея Николай Ставрогин обяснява причините за своя смут и край. Романът се публикува във вестника, в продължение на една година, от 1871 до 1872, с големи паузи заради противорeчия с издателите. Причината е същата липсваща глава, публикувана отделно, като приложение, едва през 1926.

След Революцията и Гражданската война в Русия, "Бесове" поражда различно възприятие, взависимост от политическите възгледи на читателите, от местоположението им - в или отвъд руските граници. Най-сериозният критик на романа се явява Максим Горки, който го определя като "злият гений", "тъмно петно на злорадство и човеконенавист в светлия фон на руската литература".

В Съветския съюз "Бесове" е издаван само два пъти - в "Събрани съчинения" на Ф.М. Достоевски и самостоятелно - от издателство "Академика", чийто тираж обаче е унищожен.

В липсващата глава "При Тихон" Ставрогин отива при стареца Тихон, за да му прочете своята задгранична изповед. В нея той признава как е прелъстил малката Матрьоша. Споменава и други свои прегрешения, но само това го измъчва - Матрьоша се явява в сънищата му и той не може да се избави от кошмара. Тихон се съмнява в искреността на покаянието на Ставрогин и му предсказва неговия край - "преди оповестяването на тази изповед, ден, дори час преди това, Ставрогин ще се впусне в ново престъпление..."

Действието се развива в град Твер, където Достоевски е живял след изселването си през 1859. Всички герои в романа имат своите реални прототипи, а мнозина търсят кой от тях е Достоевски, ако не е ...Ставрогин. Версията за блудство с малолетна още се обсъжда като лично преживяна от Достоевски, но той никога не се отказва от публикуването на сюжета, дори предлага да смени възрастта на героинята, само и само да бъде отпечатана. Това се случва след доста време...

Руският Мефистофел или Фауст
При първото официално издание на "Бесове", през 1957, се разпространява слух, че Достоевски буквално е "изял" лписващата в изданието глава "У Тихон" - това е, за да се оправдаят издателите и да се отклони вниманието от цензурата. Дотогава целият роман е бил забранен, в продължение на 22 години. Тази глава, според Бердяев, по замисъл на Достоевски, била "ключът към мотивите и конфликта на Ставрогин". В този смисъл продължава, че "Достоевски бил романтично влюбен в своя герой". И заключава: "В тази символична трагедия има едно действащо лице - Николай Ставрогин и неговите еманации".

Целият свят наистина се върти около него - всички, дори Пьотр Верховенски. Всички го обичат и ненавиждат едновременно. Търсят неговото внимание, одобрение. Няма герой, на когото Ставрогин да не е причинил страдание, да не е съблазнил, оскърбил, погубил и въпреки това, за всички тях, той е слънце, свят, ясен сокол. Той е огледалото, което размножава своите лица, странности и грехове.

След написването на романа и смъртта на Достоевски, Страхов пише на Лев Толстой, че "изглежда прелюбодейството се е случило със самия Достоевски".
Възможно е. Но след като прочитат целия роман - без цензура, апаратчици, издатели, писатели и дори приятели, също като в романа "Бесове", видимо са оплетени, засегнати и уязвени и решават, че най-добре е да обвинят в някакво тайно престъпление Автора, за да припишат нещо от описаната трагедия нему, вместо на себе си и така да отвлекат вниманието - някои от злоба, други - от страх, в Огледалото, в което Достоевски е видял всички.

Символисти и екзистенциалисти обявяват "Бесове" за пророческа книга, особено след Революцията. За романа пишат Ницше, Камю. Екранизиран е в Германия, Италия, Мексико, Полша. Във Франция от Анджей Вайда, през 1987, с Ламберт Уилсън в главната роля.
В Русия едва през 1991 е адаптиран за екран.

В постстъвестки времена го дефинират като "Романът-Предупреждение".

Златна Романова

Награда "Златен орел" за най-добър мини телевизионен сериал от Наградите на Руската филмова академия

"Достоевски"