Безсмислието на войната

Предаване: Арена спорт, 06.03.2022

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Безсмислието на войната. То връхлетя с пълна сила и върху спорта. Разрази се, макар и не мигновено и след колебания... А Русия логично трябваше да понесе санкциите на обръщащия се срещу нея свят. Не само в политиката и икономиката.

Плочките на доминото започнаха да падат една след друга. Международните спортни федерации лавинообразно отнеха всички значими събития от страната, на които тя трябваше да бъде домакин през годината. Руските отбори и индивидуалните спортисти бяха безкомпромисно отстранени от световните и европейските първенства, както и от други важни състезания, в които трябваше да участват. Едва няколко ръководни органа решиха да оставят руските атлети да се подвизават в техните надпревари под прозвището „неутрални". Поне засега. До следващото по-строго решение.

Футболисти, волейболисти, хокеисти, фигуристи, скиори и още, и още... Спортистите получиха удар. Но не от международната спортна общност. Получиха го от самозабравилите се политици и хората, стоящи зад тях, които твърдят, че войната е правдива и е средство за постигане на целите. В Европа. През 2022-а година.

Ами, не! Никоя война не е правдива, уважаеми. Никоя война не може да бъде спечелена. Но едва ли тези, които започнаха безумието, ще се вслушат в това. Едва ли ще чуят и своите спортисти, които биха им казали същото.

Злодеят – именит или пък безименен, няма значение – този, стоящ в основата на войната, той отнема животи на фронта, на улицата, на полето, в жилищния блок, училището, летището. И съсипва мечти. Проваля блянове за успехи и спира сълзите от радост на спортния терен, които няма да се появят скоро. Или въобще. Превръща ги в сълзи на печал и мъка.

Спортът обединявал и учил... Спортът давал вдъхновение... Тези изконни истини бяха подложени на огромно изпитание. Заради безсмислието на войната. И едва ли някой се съмнява, руските спортисти нямат никаква вина за случващото се. Но и те ще бъдат принудени да носят бремето на срама, заради нечовешката глупост на някого.

Спортът наистина обединява и учи. Дори и по време на война. Оставя уроци и открехнати врати. В спорта, за разлика от фронта, врагове няма. Тук наказанията се изтърпяват, а съперниците мерят сили на терена. По мирен начин. Сега, за съжаление, решението кога стадионите, залите и пистите ще бъдат достъпни за всички, остава в ръцете на политиците. Дано животът, разумът и спортът тържествуват скоро!

Автор Калин Гугов