Брекзит, британците и българите - Роб Диксън, посланик на Обединеното кралство

Предаване: Панорама, 15.01.2021

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

         Бойко Василев: Г-н посланик, британците получиха сделка за Брекзит. Това краят ли е, или само началото на проблемите, които носи Брекзит?
    Роб Диксън, посланик на Великобритания: Първо, чудесно e, че имаме сделка. Тя носи сигурност на гражданите, на фирмите, на Обединеното кралство и неговите европейски партньори. Сделката урежда нулеви тарифи за двете страни. Това никога досега не е договаряно при търговски преговори от такъв мащаб: само за миналата година търговският оборот между Обединеното кралство и Европейския съюз е 688 милиарда лири! Гражданите получават сигурност за бъдещето: британците в България и многото българи в Обединеното кралство. Сделката ни позволява да продължим уверено напред. 2021-ва ще бъде важна за Обединеното кралство. Поемаме председателството на Г-7 и на Съвета за сигурност, както и домакинството на Глобалната конференцията за измененията на климата КОП-26.  
       Бойко Василев: Да, но за българите ще бъде по-трудно да работят и по-скъпо да учат в Обединеното кралство. Ето една от целите на Брекзит изпълнена, нали?
    Роб Диксън: Има ирония във факта, че напускаме Евросъюза, когато в най-реален, човешки план Обединеното кралство и България са по-тясно обвързани от когато и да било. Над 200 000 българи живеят в нашата страна, а над 15 000 британски граждани живеят тук, в България. Тези връзки между двата народа са най-важни. Споразумението за оттегляне от ЕС дава на онези български граждани, които вече живеят в Обединеното кралство, сигурността, че ще продължат да работят, да живеят, да учат, да отглеждат децата си, да имат достъп до Националната здравна служба както досега. Естествено, има и промени. Именно затова предприехме този процес – да намерим нови подходи. Много сме доволни, че новата точкова имиграционна система, визите за студенти и за сезонни работници позволяват на българските граждани да живеят и работят при нас. Оценяваме положителния принос на българите към нашата страна и много искаме тези взаимоотношения да се развиват успешно и занапред.
       Бойко Василев: Да разбирам ли, че малко ще се промени за българите, които вече живеят във Великобритания? А повече ще се промени, ако искаш тепърва да живееш, работиш или учиш там?
    Роб Диксън: Българите, които към края на 2020-а са живели в Обединеното кралство, имат право до края на юни да се регистрират по схемата за уседналост. Както казах, това ще защити техните права – нещо важно и положително. Същото важи и за британците в България. Изказвам голямата си благодарност на българските власти за сътрудничеството при уреждането на тези въпроси. Промени, разбира се, има. Те се отнасят до желаещите да се преместят в нашата страна отсега нататък. Ние сме отворена, гостоприемна страна. Искаме хората да продължават да идват, да живеят, да работят или да учат в отличните ни университети. Това вече ще става по различен начин. Но възможността за българите остава.
       Бойко Василев: Дали британският подход към коронавируса и ваксините потвърждава ли или отхвърля мнението, че британците ще бъдат по-добре без Европа?
    Роб Диксън: Положението с коронавируса в Обединеното кралство в момента е особено тежко. Е, не само у нас. Наложи се да въведем строги мерки, стремим се да спазваме стриктно ограниченията. Един от положителните ефекти от напускането на Евросъюза беше, че успяхме да разрешим употребата на ваксини и да започнем ваксинациите възможно най-бързо. Към сряда в нашата страна  са ваксинирани с първа доза над два милиона и половина. В кризата с коронавируса Обединеното кралство доказа, че е открит, активен, и важен играч на международната сцена. Например, осигури половин милиард лири в подкрепа на световните усилия за разработване и разпространение на ваксините. Осигурихме и допълнителна помощ от един милиард долара. Така над милиард дози от ваксината ще достигнат до 92-те най-бедни страни в света. Наред с усилията на блестящите ни учени, които работят с учените по цял свят, това показва как в борбата с Ковид ние сме важен, открит и активен световен играч в сътрудничеството с нашите партньори.
       Бойко Василев: Но оценявате ли факта, че ваксините не са само постижение само на една страна, а са плод на европейско и международно сътрудничество?
    Роб Диксън: Разработената в Обединеното кралство ваксина е плод на уменията на учените, които живеят и работят в нашата страна. Можем да се гордеем с Оксфордската ваксина. Но тя е на Оксфордския университет и Астра-Зенека, разработена е в сътрудничество с партньори по цял свят. Ще се разпространява не само сред британците, но и по цял свят. Ето как в кризата с Ковид се откроява нашата роля в света. 
       Бойко Василев: Обединеното кралство беше ключово за влизането на България в ЕС. Вие сте завършили история и знаете колко изключителен беше този момент, защото британците и българите рядко са били съюзници. Разделяме ли се отново?
    Роб Диксън: Категорично не. През последните години изградихме задълбочени отношения. Значителна беше подкрепата на Обединеното кралство за евро-атлантическата съдба на България, на която все така държим. Продължаваме да си сътрудничим в редица области с нашите български приятели и партньори. Няма смисъл да се връщаме към минали етапи. Откриват се възможности сега: в особено близките ни отношения в сигурността, в растящата търговия и във връзките между нашите народи. Те имат огромно значение на най-лично и емоционално равнище.  
       Бойко Василев: Някои българи, включително посолството в Лондон, студенти, интелектуалци, не харесаха това, че при Вас се свалят статуи на Уилиам Гладстон, човек с принос за българската история. Предлага се статуите да бъдат пренесени тук. Вашата реакция каква е?
    Роб Диксън: Много хубав въпрос. Като човек с интереси в историята, но и като дипломат с интерес да развие партньорства, които да пребъдат отвъд миналото, виждам тук три неща. Сложността на историята. Значението на гледната точка: как родното място определя тълкуванието на историята. Виждам също, че историята не е игра, при която един печели само, когато губи друг. Възможни са различни тълкувания на личности и събития. Например, аз съм израснал с представата за Гладстон като за велик либерален държавник от 19-и век, застъпвал се за автономно управление на Ирландия, укрепил демократичната ни система. Но едва в хода на подготовката ми за България научих, че за българите Гладстон е застъпникът за техните права и свободи. Има обаче и друго виждане за неговата личност, развило се напоследък във връзка със семейната му история. Баща му е бил крупен робовладелец на американския континент, а самият Гладстон се застъпва за изплащане на обезщетения на бившите робовладелци след отмяната на робството. Мисля, че днес основателно оценяваме това като ужасяващо. Затова за мен е важна способността да разбереш различния поглед и гледната точка на другия.    
       Бойко Василев: Като говорим за гледни точки, Вие учихте български език и култура още преди да пристигнете. Напълно ясна ли е България за външния наблюдател? Или по-скоро е необяснима?
    Роб Диксън: Хубав е този въпрос. За мен работата на дипломата, усвоил в някаква степен езика, с познания за историята и с подкрепата на отличния си екип, е да се опита да разбере, да обясни и дори да направи опит мъничко да повлияе на страната, в която работи. Приемам като огромна привилегия възможността да опитам да постигна това в България. Имам още много да уча и се надявам да успея. Владеенето на езика помага, познаването на историята - също. Да излезеш от обичайната ти среда, да обиколиш страната… Опитвам се да го правя при всяка възможност.
       Бойко Василев: Имате ли вече любима дума или фраза на български?
     Роб Диксън: Започнах да уча български преди година. Езикът е прекрасен. Научих много думи. Като дипломат много ми харесва думата „впечатление“, “защото много искам да направя добро впечатление тук в България“. Харесвам и думата „възможности“, и особено много харесвам думата „ужас“, която ми звучи чудесно. Четох доста българска история и литература. И мисля, че Вазовото „Аз съм българче“ дава отлична представа за силното чувство за национална идентичност на българите. Като дипломат мога да се свържа с това чувство чрез езика.
       Бойко Василев: “Аз съм българче”. 
    Роб Диксън: Аз съм българче.
       Бойко Василев: Харесва Ви значи?
    Роб Диксън: Да, харесвам го. Учих го в началото на обучението ми по български. И с голямо желание продължавам да уча.