Букелон - между легендарната слава и археологическите доказателства

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Една от най-известните в античните и средновековни извори - крепостта Букелон, се проучва сега за първи път. Въпреки че е свързана с много исторически битки, археологическите разкопки тепърва ще вадят нейната истинска история. Какви са резултатите от проучванията и как средновековната кула край село Маточина, Свиленград, се оказа реставраторски фалш – репортаж на Мария Чернева и операторката Анна Андреева от поредицата „Новини от миналото“.

Като част от много исторически битки, Букелон се споменава неведнъж в античните извори и е една от малкото крепости с известно име.

Крепостта е известна най-вече с една решаваща битка на цар Калоян срещу кръстоносците. И човек би казал, че тя е изучена из основи. Но нищо подобно, дори кулата се оказа реставраторски фейк.

Не е за вярване, но археологическото проучване на крепостта сега е първото. Или истинската история на Букелон предстои да се разкаже.

Мариела Инкова: Когато дойдохме на терена беше само кулата. И възникна въпросът дали това е кула Донжон или кула порта. Донжон ще рече – последното убежище на защитниците на крепостта.

Но за да проучат замисъла на кулата, трябва да стигнат до основите, за да установят връзката с крепостните стени и строителния й период. Тук откриват най-ранната стена.

Мариела Инкова: Това са основите на късноантичната крепостна стена, първият градеж на крепостта с една доста широка датировка – между 4. и 6. век. Но може и да е по-рано от времето на Марк Аврелий ІІ.
БНТ: Тогава ли започват тези нашествия н римската империя? Това е Рим, нали?
Мариела Инкова: Ами да, подобни са стените в Пловдив и Стара Загора. Интересно е и този зид, който се оказа завива, възможно е да е имало и по-ранна кула по-вероятно да е късно антична.

Но установяването на връзката на античния зид с кулата среща неочакван проблем. На места тя се опира до зида, на места я застъпва.

БНТ: Щом като стъпва на нея, означава, че по-късно е построена?

Мариела Инкова: Точно така – тя стъпва върху Средновековието, но това, което археолозите се възмущаваме, е, че когато е правена консервацията, е компрометирана точно тази връзка между кулата и ранния период, между късноантичната стена. Ето виждате тук е излят цимент, точно където трябва да установим тази връзка.

Реставрациите винаги следват пълното археологическо проучване, но не и тук. Освен загубената хронология между структурите, археолозите се сблъскват с реконструкция на кулата, която по всяка вероятност подменя оригиналния замисъл.

Мариела Инкова: По старите снимки целият този зид липсва, има една огромна каверна, която се вижда и се забелязва по снимките, която няма как да се е получила, ако тук не е имало отвор. Т.е. да е била порта. И за съжаление цялата реставрация е била направена преди да се направят разкопките.

По оригиналния зид личи дори и арката, направена вероятно не да краси стената, а да оформи входа на кулата, което може би говори за кула-порта. Но учените сега не могат да са сигурни. Защото кулата има други помещения, които подсказват, че може да е и последно убежище.
 

Мариела Инкова: Ние минахме през входа, точно тук е била портата и жилищните етажи на защитниците. Тези дупки, които виждате в стената, са носили най-вероятно дъсчения под. Отдолу са били хранителни продукти, вода за съхранение, горният етаж е бил над свода.
БНТ: Има и амбразури.
Мариела Инкова: Да, заради защитата. Кулата е имала освен жилищна част, имала и параклис от източната страна.
БНТ: Т.е. подготвени са за….
Мариела Инкова: Дълга защита.
БНТ: Тук има следи от опожаряване.
Мариела Инкова: От местните разбираме, че когато тук е заснеман един игрален филм, може би тогава е станало това опожаряване.
    

В дълбочина около крепостта засега учените не откриват никакви следи от битки. Дори и от най-славната - тази на цар Калоян срещу кръстоносците от 1205 година.

Мариела Инкова: Около кулата има много легенди. Първо за битката на между готите император Валент - 378 година. След това разбиването на латините, когато цар Калоян заедно с куманите разбиват цвета на кръстоносците. И вероятно е бил в посока на югозапад, в ниското, където са в момента едни оризища, заблатени райони. И тъй като тази кула е останала дълго време и местните легенди я обсипват с различни предания и спомени.
БНТ: Т.е. тук вие не откривате следи на битката Калоян?
Мариела Инкова: Да, точно тука няма, но сме открили следи от средновековното ходово ниво, което е било ето тук и виждате тези тухли, които са нивелирани, наредени на едно ниво.

И легендите около кулата ще си останат само легенди, още повече че кулата дори не е съществувала по времето на тези битки. Тя е построена вероятно в края на 13. или началото на 14. век и монограмът над портата указва името на строителя.

Мариела Инкова: Той е направен от инкрустирани тухлички кръстовидно оформен с букви М, Н, А се чете. Има най-различни предположения за Михаил Шишман, което е малко вероятно. Защото крепостта винаги е била на територията на империята и за кратко минава в български ръце по времето на Хан Крум, по времето на Михаил Шишман.

Името на крепостта се чете дори върху колона, която хан Крум е взел като свидетелство, че я завладял. Михаил Шишман я превзема за кратко, за да има повод за преговори с византийския император и после я връща. Нито един от двамата няма дългосрочни планове, за да строи. Но археолозите откриват оловен печат на велик соколар на императора, чието име съвпада с буквите от монограма.

Мариела Инкова: Знаем кои са великите соколари на империята, кои са в края на 13. век и проф Иван Йорданов установи… че най-вероятно принадлежи на един селджукски аристократ, приел християнството, който е на служба при императора и името е Аврам Пакс.

Или кулата, с която е познат Букелон е съществувала в кратък период края на цялото хилядолетно обитание на крепостта. Със сигурност установено от разкопките сега.

Панайот Антонов: Ами приблизително по нашите данни, които сме събрали до момента - 2500 години.
БНТ: А това съоръжение какво е?
Панайот Антонов: Това съоръжение е много интересно. То е свързано вероятно с периода на късната античност. Първоначално смятахме, че може би е съоръжение с възможност за металообработване. Понеже тука в този период има много дебел пласт пепел, въглени. Впоследствие като го разчистихме съоръжението тези следи, които се виждаха отгоре - изчезнаха.

Каквото и да е, съоръжението си заслужава главоблъсканицата, като се има предвид, че е част от сграда, долепена до крепостната стена и е съществувала дълго. Явно е била важна за функционирането и защитата на Букелон. А името вероятно е дошло преди крепостта да стане част от охранителната линия на Адрианопол.

Мариела Инкова: Букелариите, които в Римската империя, това е била личната гвардия на едрите земевладелци, вероятно тук е имал едро земевладелско имение, които били за разлика от робите хранени с бисквити, бисквити изпечени от бял хляб. Т.е. оттам идва и самото име – букелари.

И сега както и векове наред, крепостта е в една погранична буферна зона. Като част от исторически събития, нейното проучване може да даде ценни свидетелства. Но освен предизвикателствата, наложени от разрухата на времето, учените се сблъскват и със съвременната разруха на безхаберието. Строителите на оградата срещу нелегалната миграция, очевидно не са се обърнали да възстановят пътя, който са унищожили.


Автор: Мария Чернева

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад