Човекът или машината: Да пишеш в ерата на изкуствения интелект

Да измислиш цяла фантастична вселена си е трудна работа. Заклинание липсва. Но понякога магията идва внезапно. Дебютният роман на Петър Кънчев се ражда с неочакван ритуал. 

“Аз започнах да правя някакви много странни неща. Да подскачам, да танцувам, да викам. Някой, ако ме види, може и в лудницата да ме прати в тоя момент. И както го правя това нещо - гледам на стената си сянката. И започвам нещо да си махам със сянката. Да й казвам “Здрасти”. И тя почва и тя да ми маха. И си викам “Абе, какво ще стане, ако тя почне да ги прави тия неща, без аз да съм ги правил”. Тоест, тя да ми задава някакви въпроси. Тя да подскача, без аз да подскачам. И както ми дойде тази идея, аз седнах и цяла нощ съм писал.” 

В “Сянката на кукера” младият писател впряга душа и тяло. За него те са в неразривна връзка. 

“В мисленето и творчеството на човека има страшно много процеси, които вървят паралелно. Зависят си едно от друго, влияят си. Така че слухът, това как ние интерпретираме музиката, никой друг не може така да я интерпретира както човека.” 

Духът на Средновековна България се усеща както в центъра на столицата, така и в търговските улички на фантастичния град Багрен. По тях върви главният герой на Петър - кукерът Бурян. Тръгнал да унищожи злото.

“Византийски стил, точно същото съм си представял. Багрен по принцип има общо със София, смисъл, не е София - София, но много е барнато откъм София. Но също и Пловдив, малко от Пловдив също има, но не е едно към едно. Примерно, не е като изкуствения интелект, където да е едно към едно всичко.”

В друг фантастичен свят пингвинът Илия и драконката Ария също се борят със злото. Само с общи усилия двамата необикновени герои могат да спрат екологична катастрофа. Но авторът на тази история не е човек, а компютърна програма с изкуствен интелект. Създават я програмистите Кристиян и Никола. 

“Добре, дракони и пингвини. И просто цъкаме “suggest”, което е “дай ми предложение” и той започва да ти дава идеи като къде се намира, кои са главните герои, какъв е сюжетът. Това нещо ще го развие по-детайлно във всяка една от следващите стъпки.”

С едно натискане на бутон машината произвежда литература. Предлага на потребителя безброй сюжети. Одобрените идеи превръща в книги.     

“Има много хора, които имат идеи да пишат книги, обаче нямат опита и нямат времето да напишат книга. И ние помагаме на тези хора, като създадохме продукт, в който си пишеш идеята и той ти създава главна идея за книгата и после стъпка по стъпка пишеш цялата книга, използвайки изкуствен интелект.”

Изкуственото в изкуството. Ако човек пише роман за две години, на програмата скоро ще й трябват броени минути. Затова и мнозина си задават големия въпрос - ще изместят ли машините автора? Особено великия автор.

“Примерно в книгите на Толкин, той си е измислил цял елфски език, който го използва през цялата книга. С помощта на AI някакви обикновени хора, които просто имат някаква идея за фентъзи биха могли да го направят това. И просто да карат изкуствения интелект да следи целия този процес, всички тези думи. И да му казват - “Ок, искам това изречение на елфски. Дай ми го и ще си го сложа примерно в ето тази глава, където се случва еди-какво-си”.

“Стъпка по стъпка изкуственият интелект става все по-добър. Става по-добър от хората във всяка една сфера в живота и всичко, което те могат да правят. Така че, ако ни дадеш достатъчно време, няма да има задача, която човек да може да я изпълни, а изкуственият интелект да не може да изпълни.”

Писателят Петър е скептичен. За него авторството е не само езиков, а дълбок сетивен процес. Също и отговорност - към читателя и към себе си. 

“Ние когато стане дума за изкуствен интелект, говорим за нещо доста осакатено. Само за една част от мозъка, която работи. И то работи, някак си, изкуствено и не по начина, по който в нашия мозък работи. Проблемът на това да му дам да напише цял откъс, например, от книгата, е че аз лишавам себе си от това да мина през процеса. Тоест, малко е измамно… Защото аз вярвам в читателите все пак. Че човешкото в тях веднага ще усети къде е разликата.”

А като читател, ще открие ли Петър разликата между казаното от човек и от машина? 

“Попитах ChatGPT какво мисли за, за щастието. Даде ми даде цитат за щастието. И исках да те попитам дали можеш да разпознаеш… И какво те води на тази мисъл.”

“Тук има правописна грешка, най-вероятно това е човекът.”

“Да кажем второто е от ChatGPT. А първото е от човека. Познах ли?”

Позна за цитата. Но не за грешките. Тях ги прави и машината. Според Кристиян нейните грешки са чар, чисто по човешки. А защо не и креативност.

“Понякога е объркан, говори глупости, но понякога казва нещо, което всъщност е иновативно, ново.”

Освен да казва, може и да показва. Само за секунди програмата на Кристиян и Никола направи корица с дракони и пингвини. Имаше нужда от няколко опита, но този ще свърши работа. Още малко и книгата ще е готова. Читателят обаче няма да е машина.

“Винаги ще има нужда от хора в тази индустрия. Най-малкото ти трябват читатели, за да си автор. Така че това е незаменима част.”

“Демократизираме създаването и публикуването на книги.”

А дали изкуственият интелект се гордее с произведението си? 

“Може в момента да не може да изпитва чувства, понеже е от силиций, но, вярвам, че ще стане достатъчно добър да може да имитира чувства и човек, страничен наблюдател, да не може да разбере, че това не са истински чувства.”

“Донякъде мен това ме натъжава, защото не мога да си представя хората с какво биха се занимавали, ако изкуственият интелект вземе цялата работа на хората. Но, може би, просто всички ще станем фермери и ще си гледаме доматите.” 

Петър не се е насочил към земеделието. Напротив - пише цяла поредица в света на кукера. И дори той си признава, че използва изкуствен интелект - но само за проучване. Въображението оставя на себе си.

“Стигам до конкретна информация, която искам да ми бъде полезна, а не аз да търся страшно много източници, за да намеря тая информация. Затова просто спестява много време. Така че, аз съм му приятел. Той ми е полезен. Прекрасно. Не мисля, че е конкурентн по никакъв начин. Все още.”

Днес човекът и машината са приятели. Дали ще създават заедно или един срещу друг - времето ще покаже. Но дори изкуственият интелект да се доближи до естествения, писателят едва ли ще изгуби мисията си. И удоволствието от сътворяването.   

Автор: Стеа-Мария Митева