Дървото на живота и даровете на Алексей

Казват, че японската вишна е символ на живота. Но на столичния бул. „Джеймс Баучер“ една от тях изсъхнала. Тогава я намерил Алексей.

Алексей Алексиев: „И така върху мъртвата дървесина се родиха отново вишневи цветове. Пак пораснаха листа. И тази вишна оживя за нов живот.

Превъща се в скулптура. Авторът я посветил на всички, пострадали от коронавируса.

Алексей Алексиев: „А пък вече макета на коронавируса присъства там също изработен от дърво. И там доброто и злото пак са в схватка. Пак са в единоборство, както винаги е било и ще бъде. Надяваме се, че ще победи доброто.“  

От години майсторът - резбар преобразява стари и изсъхнали дървета в столицата.

Алексей Алексиев: „Аз работя в града и като видя така нещо впечатляващо, като дънер изсъхнал, и имам някаква идея, започвам реализацията ѝ. Някак си така го чувствам. Това е начин да предам това, което мисля.“

Така подарил на столичани 16 скулптури от дърво. Повечето от тях откраднали.

Алексей Алексиев: „Има го това нещо, как да кажа. У българина, което не е добра черта. Той третира своето като свое, а общото като свое пак… И споделяли са един си отнесъл парче на вилата, друг не знам къде и така нататък. Не това начинът. Това не е нещо, което представлява трофей или - то е интересно, когато е в контекста на цялото. Отделните парчета за мен нямата смисъл.“

Алексей всъщност е инженер–химик. Някога работил в Института по приложна минералогия към БАН.

Алексей Алексиев: „Работата беше много интересна. Нашата задача беше да описваме, картираме и да търсим нови находища и начини, и способи за извличане на благородни метали. От нетрадиционни източници, непознати, нови и всичко това трябваше да работи за хазната. За българската икономика… Институтът беше ликвидиран. Първият институт в системата на БАН, изцяло ликвидиран, 94-та година. Още нямам обяснение защо? Факт, че голяма част от научните звена се закриха и хора останаха без работа по улиците, и трябва да се преквалифицират, и виждам колеги с дори две или три висши образования, назначени за метачи и портиери, пазачи и така нататък, което не само е недостойно, но то не реализира потенциала на тези хора. А ние имаме потенциала, като нация говоря, не като отделни личности, то е съвсем друго, би могло да бъде изцяло нивото, стандартът на живот на тази страна и това е болезнено. Имаме кадри и нямаме реализация на тези кадри. Това е трагедията на една страна. Буквално трагедия на една страна.“

След 94 -та Алексей намерил друго призвание – дърворезбата. Издържа се с поръчки, но няма ателие.

Алексей Алексиев: „За мен е радостно затова, че нещо излиза изпод ръцете ми. И мога непосредствено да го видя.“

В Атон имало негови скулптури. Казва, че миниатюра, подобна на този кръст, се намира във Ватикана. Сега има нова идея. Иска да извае лика на Св. Иван Рилски върху стара акация в Докторската градина. Но среща административни пречки.

Алексей Алексиев: „Св. Иван Рилски е първият български лечител и мястото му е там според мен, в Докторската градина. Неслучайно наречена така. Заради жертвите от страна на докторите, които са оставили костите си в името пак на човека. И неговото благо. И здраве. Иван Рилски е един от тях.“

Лесно ли е да се издържаш с изкуство в България?

Алексей Алексиев: "Не… Не. Бих казал почти невъзможно е. И ако не са приятели и колеги, хора, които са така по-сърцати направо е невъзможно. Нямаме такава политика и закони в нашата страна, които да подкрепят по някакъв начин творчеството и творците.“

Алексей можел да замине, но не поискал.
Алексей Алексиев: „Смятам, че мястото ми е още тук.“

Това е една от малкото негови градски скулптури, които още не са успели да откраднат. Нарича се „Дървото на времето“. Тук Алексей е изобразил различни световни митове. Може би защото в тях, като в неговия живот, доброто и злото са в схватка. Но доброто винаги побеждава.

Автор: Анита Миланова, оператор: Кристиан Минчев.