Думи срещу забравата -спомен за Георги Марков

Предаване: Панорама, 10.09.2021

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

„Дълго  се занимавах с въпроса как да пиша, а ни веднъж не се питах как да живея... Оказа се, че просташката координатна система за смисъла на живота,определена от успеха или неуспеха пред другите, е била валидна за осмислянето на моя живот. Срам ме е дори да го призная.
Искаме да променим цяло общество,а се боим да посегнем на себе си...“

Тези  думи на писателя Георги Марков не са публикувани до този момент. Те са запазени в семейството. Интимните бележки са писани в първите месеци, след като напуска България. Признания от личния му свят.
На човек, който ще опише пред света животът  в комунизма така, както никой друг.
Годината е 1969-а. 
Пред родната къща в Княжево се разделя със своя по-млад братовчед Любен Марков.
Любен Марков – братовчед на Георги Марков: „Вика къде отиваш? Аз му казвам , че отивам на един мач с приятели и ще пием по едно. А той посегна и ми сложи в джобчето, ей така малко пари. Аз понеже имах един лев, като слязох малко по-надолу погледнах, а той ми дал 35 лева!По пет. Това ми е последният спомен.“
Георги Марков напуска България след скандал в Сатиричния театър, когато забраняват пиесата му „Аз бях той“. Заминава за Италия, където живее брат му Никола.
Облаците над главата му са се сгъстявали постепенно. През септември 1970-а задграничният му паспорт не е подновен.

„Фактически аз съм задраскан отвсякъде...
Какво мога да правя у нас? Да умирам от мъка, че са ми вързани ръцете, че ми е запушена устата, докато един ден всичко прелее и се пратя по дяволите!

Има хора, които не могат да живеят без да мразят, чийто единствен смисъл е омразата към някого, които имат нужда да си пласират злобата срещу някого...

Искам да се занимавам с неща достойни и оправдаващи съществуването ми“

Любен Марков, братовчед на Георги Марков:  „Георги е попаднал още през 1963-а година под зоркото око на Мирчо Спасов и неговите наследници, по един или друг начин тази линия не спира да го преследва в България или чужбина.“

Държавна сигурност е като зловеща сянка в живота на Георги Марков.
Активизира се, особено след като писателят се установява в Лондон. Би Би Си, Дойче Веле и Свободна Европа започват да излъчват неговите „Задочни репортажи“.

Из  “Задочни репортажи“:
„Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика.“

Любен Марков - братовчед на Георги Марков: „Присъдата на Георги според всички документи, които съм проучил, е издадена някъде 75-76-а година и е произнесена в Москва, тогава е взето решението, подготовката и изпълнението е на нашите служби – Първо главно управление. Подготвят го в няколко варианта и с няколко души. Неговият образ в обществото след 89-а година беше изключително изкривен точно от неговите убийци, защото те знаеха кой е.“

Историята е известна и пълна с неизвестни.
На 7 септември 1978-а на моста Ватерло той е пронизан с отрова. На 11 издъхва. Тормозът върху семейството никога не свършва, свидетелства Любен Марков.

Любен Марков: „Мъката, която се причиняваше от властите на родителите на емигриралите хора, това не можете да си предсатвите каква мъка е, какъв тормоз е. Вие можете ли да си представите, че години след като Георги  е убит, майка му на летището я събличаха гола за проверки. Знаете ли какво унижение е това? Те знаят кого събличат. Моят баща умря, след като 12 години не можа да си види дъщерята, сестра ми беше емигрант. Аз видях сестра си след 27 години. Видях братовчед си - брата на Георги, след 29 години. „

из „Задочни репортажи“:
„Няма по-удобно оправдание за всички постъпки, подлости, низости, глупости от това да се твърди, че сте ги извършили в името на народа, когото така много обичате. Народът в случая е добър сапун за измиване на ръцете, без значение с какво човек ги е изцапал.“

Любен Марков: „Преди няколко ден в  Народното събрание се извиниха на хората, които са били малтретирани на протестите. Очаквам Народното събрание пак така единодушно един ден да се извини на дъщерята и съпругата на Георги за това , че нашата държава  е убила Георги Марков.“

Из „Есе за щастието“:
“Свободата  да живееш така, както намериш за добре, без, разбира се, да вредиш на другите. Свободата да се движиш накъдето искаш, без да отнемаш пътя на другите. Свободата да мислиш, както намериш за добре, независимо от това дали някой е съгласен или несъгласен с тебе…“

Любен Марков живее на същото място,  където са родени с Георги Марков.
В къщата в Княжево.
Писателят понякога я споменава в задочните си репортажи. Хубаво е да не забравяме.
Там се разказва не само за злодеите.
Но и за онези, които плащат цената  да не са такива.

Из „Задочни репортажи“:
„България, за която искам да разкажа, е страна на нестихващо кипене, страна, където жестове и думи са многоизмерими, където всичко е съпровождано от своето отрицание, където сила и слабост, любов и омраза, мъдрост и глупост, смелост и истрах вървят заедно, отричайки и утвърждавайки се едно друго.

Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше: когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай да създаваш нещо и ще ти мине. Още чувам алтовия глас на Юлия, която ми повтаря: Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние да постъпваме така...“


 

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад