Ексклузивно пред БНТ: Президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу за инициативата "Три морета" и 140-годишните ни дипломатически отношения

Ще се присъедини ли Гърция към инициативата "Три морета"? Какво се промени и какво не в 140-годишните ни дипломатически отношения? Разговора на Аделина Радева с президента на Гърция Катерина Сакеларопулу.

Присъствието на Гърция на срещата на върха на инициативата „Три морета“ е добрата новина от форума. Ще стана ли Гърция член на инициативата?

Благодаря Ви и аз за поканата. Както вече знаете страната ми беше поканена като гост на тазгодишната среща на инициативата и аз я наблюдавах с голям интерес. Това е едно амбициозно начинание, което касае засилването на свързаността между страните основно на европейския юг, защото все още съществуват тези регионални различия. Това е една регионална инициатива в рамките на Европейския съюз, както подчертаха днес и всички участници на форума.

Гърция отдава голямо значение на това начинание, точно защото негова цел е да се опита да премахне съществуващите неравенства, и понеже засилва сътрудничеството в области, които представляват интерес и за нея. Енергетиката транспорта, дигиталната свързаност са области, към които Гърция проявява голям интерес и развива, така че откликнах на поканата. Какво ще стане впоследствие е въпрос на решения на правителствата, но смятам, че самото ни присъствие вече е знак за значението, което отдаваме на това начинание, което вече има значителна динамика.

Тук, на шестата среща на върха на инициативата, бяхме свидетели на една много успешна организация от страна на българското председателство и президента Радев и всички ние му благодарихме за това, защото наистина имаше силно участие, освен от представители на 12-те страни-членки имаше участие и послания и от Япония, Америка, Англия и Франция. И аз, като поканена, представляваща страна-гост, имах удоволствието да съм тук и да проследя работата на форума. Следователно мисля, че целите на инициативата представляват интерес за Гърция. Да не забравяме и факта, че имаме обща граница с България, а Гърция има излаз към Средиземно море. Следователно, евентуалното засилване на тази инициатива чрез присъствието на Гърция ще добави още едно море към начинанието – Средиземно море и пазарите му, както и пазарите на Северна Африка и Изтока. Следователно смятам, че има нещо, което представлява интерес и за нас и би било полезно засилването на цялостното начинание чрез присъствието на Гърция. Ще видим в бъдеще.

Споменахте неравенствата в развитието, които така или иначе се наблюдават в рамките на ЕС, например между западните и балканските страни. Повече като политически или като икономически проект гледате на тази инициатива?

Смятам, че най-вероятно инициативата стартира като икономически проект, защото тя беше именно регионална инициатива за инфраструктурни проекти. Инфраструктурните проекти касаят главно икономиката. Естествено, те имат и политически измерения. Намаляването на неравенствата и подкрепата към онези, които не са били толкова облагодетелствани що се отнася до свързаността, мисля че имат и политически проекции и измерения, тези неща касаят обществата. Все пак, основното е, разбира се, че тези държави искат да подобрят инфраструктурата си с важни проекти в областите, които вече споменах.
За Гърция тази година е година на юбилеи: навършват се 200 години от революцията за независимост на Гърция, 40 години от присъединяването на страната към ЕС, отбелязваме и 140 години от установяване на дипломатически отношения между страните ни.

Да започнем с европейската теми. Реагира ли адекватно и правилно Европа на съвременните предизвикателства? Доверието в институциите и ценностите на ЕС доколко влияят на дейността на инициативата, на която присъствате сега?

Мисля, че по отношение на Европа имаме понякога склонността да се оплакваме и да недоволстваме малко повече за недостатъците ѝ, но тя е едно много амбициозно начинание дори и с противоречията ѝ, защото всеки народ има собствена история и собствени особености и въпреки цялата географска близост между нас има и значими различия.

Имаме склонността понякога да пренебрегваме много плюсове на Европа. Европа е съвкупността от институции, успели да донесат мира в нашия регион за най-продължителния период от време след Втората световна война, който сигурно е най-продължителният подобен период и в световен мащаб. Това е нещо много важно. Мирът донесе благоденствие на хората в този регион. Мисля, че това е нещо ново и много важно, което трябва да защитаваме. Дори и в кризисни времена и въпроси, като например скорошната пандемия показа чрез цялостната програма за ваксинация, че съществува солидарност и при всичките недостатъци, които неминуемо има, накрая бе намерено решение и нещата напредват по-добре. Тук имаме Фонда за възстановяване, който предоставя за първи път толкова мощно финансиране на народите на Европа. Това е нещо невиждано досега и е важно, че бе постигнато.

Следователно мисля, че Европа е нашият дом и е пътят за мирно развитие и просперитет, който искат всички народи, които са членове на този съюз. Както казах: той си има своите слабости, но е нещо, което е ценно, което си заслужава, като тук имам предвид главно ценностите на Европа като защитата на правовата държава, на човешките права и на демокрацията. Именно тези ценности, които защитаваме всички държави-членки и сме длъжни да защитаваме въпреки трудностите, различията и напрежението, които възникват от време на време, са това, което прави Европа ценна за бъдещето.

Да поговорим за нашите отношения. Какво се промени за тези 140 години в отношенията между Гърция и България и какво не трябва да се променя никога? Какви са възможностите за развитие на двустранните ни отношения? В кои области сме силни заедно, ако говорим и за инициативата „Три морета“? Въпросът ми е дали може да има проекти, които представляват интерес едновременно за Гърция и за България?

Държавите ни имат дипломатически отношения от 140 години, но съжителстват заедно в историята от много повече време, точно защото са съседи и историята е белязала развитието им. Двустранните ни отношения са минали през етапи, когато двете страни са били в противникови лагери, имало е напрежение и по-трудни периоди. Смятам обаче, че от доста десетилетия се намираме в най-добрия период на двустранни отношения, а през последните години сме и в още по-добър етап. Двата народа са свързани от отношения на приятелство, както отбелязахте и вие, има комуникация между тях. Имаме близка комуникация, имаме туризъм и в двете посоки. Развили са се основно отношенията ни на политическо ниво, разбира се, освен в сферата на туризма, се развиват и отношенията в областта на културата, и в сферата на икономиката, както и в рамките на тази инициатива. Тъй като произходът ми е от Северна Гърция и я посещавам редовно, а и наскоро посетих района на Александруполис и Кавала, комуникацията с останалата част на Европа посредством България става все по-интензивна. Свързаността, дигитална или инфраструктурна като пътна и железопътна мрежа. Всичко това показва всъщност колко общи са нашите интереси и имаме всички основания да развиваме много добри отношения и да си сътрудничим за едно общо бъдеще, което ще е добро и за двата народа.

Къде обаче бихте поставили акцента Вие? В кои области?

Не е възможно всичко едновременно. Вярвам, че въпросите, касаещи инфраструктурата, са най-важни за бъдещето. Защото, откровено казано, икономиката, развитието, икономическото развитие на всяка държава, като взимаме предвид, разбира се, устойчивото развитие и всички свързани с него теми, са най-важната част.

Да поговорим и за 200-годишнината от гръцкото въстание за независимост. Бях наскоро в Гърция и успях да почувствам тази атмосфера и факта, че тази годишнина успява да докосне все още гърците. Спомнихме си за тогавашните герои и се запитах за това кои са съвременните герои на Гърция? Кои са тези хора и какво правят днес?

Да, проявите по повод 200-годишнината бяха много интересни като изживяване и опит, защото съвпаднаха с периода на пандемията и заради това честванията имаха значителни ограничения. Може би обаче тази интровертност помогна да сработят нещата по-добре, както и да мислим повече по тези въпроси. Аз обиколих тогава Гърция по случай събитията по отбелязването на годишнината,в много малки градове на страната. Това, което би си помислил някой е, че революцията от 1821 г. е имала разбира се и духовни водачи, и военачалници, вдигнали знамето в битките, както и за всичко онова, довело до положителната развръзка, за да имаме независима нова гръцка държава. Това, което е важно е, че целият народ, обединен, е подкрепил революцията за независимост. Това е, ако искате, и съвременно послание – че трябва винаги да гледаме към гражданското общество в неговата цялост, за да имаме накрая положителен резултат. И тогава всички са обединили сили, въстанали и работили в името на тази цел, която в края на краищата довела до желания резултат, който вече споменах – новата гръцка държава.
Ако се върнем към днешното време, имам един скорошен пример от пандемията. По време на пандемията имахме на наша страна учените, изследователите и лекарите, които помогнаха изключително много. За щастие, бяха разработени и ваксините. Имахме всички тези положителни резултати. Правителствата взеха своите решения, но без обикновените хора, лекарите и останалият болничен персонал, заетите в другите сфери, било в извозването на отпадъците, било в супер маркетите, нямаше да успеем да постигнем това добро управление на пандемията. Днешните герои са всички те, тези хора от днешното гражданско общество.

През последните години Гърция премина през тези кризи – дълговата криза, мигрантската криза, а и пандемията, която изглежда, че не е приключила. В този смисъл искам да Ви попитам има ли своите герои всеки в своята област? Какво ги обединява? Кое е общото между тях? Какво е разковничето на Гърция при преодоляване на кризите?

Както правилно отбелязахте, Гърция премина през една почти 10-годишна криза, и впоследствие дойде и кризата с коронавируса. Тя бе обща за всички, но в Гърция дойде в един период, който и без това беше вече доста труден. Въпреки това обаче се справи. Издържаха не само хората, издържаха и институциите. Държавата функционира и ще продължи да функционира. Гърция има една демократична държавна система. Институциите работят. Парламентарната република функционира от демократичните промени през 1974 г. до ден днешен. От 1975 г. до днес страната е показала завидна издръжливост. Гражданите издържаха и се справиха със значителни трудности, които обремениха всяко едно домакинство и всеки един гражданин. Смятам, че днес и с Плана за възстановяване,се върна дух на оптимизъм. Разчитаме на младите хора и се надяваме, че тези, които напуснаха по време на икономическата криза в търсене на по-добри перспективи, ще се върнат. Има потенциал. Мисля, че сега има и правилно планиране, както и визия за бъдещето и искам да вярвам, че Гърция ще продължи да бъде държава от вече старите страни-членки на ЕС и в сърцето на Европа, която гледа към бъдещето.

Говорихме за стимулите на другите и на народа като цяло да преодолява кризите. Искам да ви попитам за Вашите стимули, защото за нас е радостно да видим жена на поста президент на републиката, а ние все още нямаме. Какво означава да си на тази позиция, освен че вече сте била на много висока позиция във Върховния административен съд? Какъв беше Вашият личен стимул да поемете тази длъжност?

Вижте, когато бях избрана за председател на Върховния административен съд от предишното правителство, защото според Конституцията на Гърция председателят се избира от правителството, заявих, че за мен това е почетна позиция, която приемам като съдия и държавен служител, какъвто бях тогава. Мисля, че същото важи и за избирането ми на поста президент - длъжност с голям залог, защото е нещо повече от теб, в служба на родината ти. Това е нещо, което никой не може да откаже тъй като му се доверяват и му поверяват тази голяма отговорност. И тук, вече като държавен служител, участващ в изпълнителната власт, а преди като държавен служител на съдебната власт, но отново с определени отговорности, се опитвам да отговоря на очакванията и да бъда на нивото на тези отговорности.

Накрая бих искала да Ви попитам как си се представяте след 4 години, когато завършва Вашият мандат?

Вижте, този институционален залог, за който говорех, свързан с поста, представлява голяма чест и е с голяма тежест. Президентският пост е много важен, защото виждам значението му за обществото и ми носи удовлетворение и вълнение този контакт с гражданите, когато пътувам и контактувам с хората.

Вълнува ме и ми носи голямо удовлетворение и фактът, че моето избиране е послание към жените в моята страна, че върховете са за това да бъдат изкачени и височините покорени. Че младите момичета могат да достигнат до там, където мечтаят да бъдат, благодарение на качествата, които притежават.

Разбира се, оттук нататък постът има и своите, няма да кажа минуси, но ограничения. От една доста затворена в себе си система, каквато е правосъдието, където съм по-защитена, се оказах на позиция, която е на публичен показ и по-отворена за обществеността. В този смисъл има и известни ограничения. Има го обаче и другото – удовлетворението, контактите с хората и с колегите ми президенти на други държави. Общуването. Това ми харесва много, но вярвам, че когато завърши този цикъл, защото циклите приключват и никой не е завинаги президент, ще се завърна и се надявам да имам време и за други неща, за които в момента не разполагам с време и не мога да правя.