Хляб за душата

Църквата „Рождество Богородично“. Преди Цветница. Тук неслучайно казват, че всеки хляб е божи. В двора на църквата има пекарна. Хлебарят Николай е донесъл рецептата от Атон.  

Николай Спасов, пекар: „Научих че този хляб трябва да се прави наистина с много голямо желание. А в последствие братята в манастира ми казаха, че самият хляб усеща дори настроението на хлебаря. И ако човек не е в добро настроение има голяма вероятност хлябът да не стане.“

Николай знае, че най- важното за един хляб е да бъде замесен с любов. Завършил е Духовната Семинария и Богословския факултет. От дете имал мечта.  Да си отвори своя пекарна. И хлябът да бъде жив. От квас. Затова отишъл до Зографския манастир.
   
Николай: „Брата Корнилий от Зографски манастир, той много хубав паралел прави между хлябът и човекът като такъв. Значи той оприличава зрънцата на човешката душа, които минават посредством греховете през мелница и стават на брашно. В последствие квасът е са такива добродетели, натрупани подвизи, които самият човек прави в живота си. И помага да бухне, да се развие вече в последствие като продукт. И да не забравяме най-важното е водата и солта. Която той оприличава като сълзи. Без мелницата на живота, грехът, сълзите и в последствие чудесата на кваса, които са добродетелите, които правим, няма как да стане хляба. И не на последно място всичко минава през огъня, за да се очисти и да излезе един превъзходен продукт.“

Когато целият свят се затворил в пандемия, Николай отворил своята пекарна. Помогнал му отец Илиян Алексиев. Предстоятел на църквата „Рождество Богордично“ и учител на Николай от Семинарията.

Свещеноиконом Илиян Алексиев: „Това беше едно благородно дело от негова страна , защото навсякъде ние може да видим пекарни включително дори и пекарни с квасен хляб, но не такъв, какъвто да има една по-духовна насоченост. Т. е този квас да има връзка с онази квас, който от векове наред се е предавал от майстор на майстор в Зографския манастир. И тъй като това е храм, това е в пределите на нашия двор решихме, че е благородно.“

Сега в пекарната е дошла Йона Тукусер. Бесарабска българка. Случайно попаднала тук. И помолила да се учи как се прави хлябът.    
Йона Тукусер: „Г-н Спасов веднага ми каза утре можеш да идваш при мен на обучение, ще те уча и ще ти споделям тайната на кваса. И това е пътя, който ме доведе да разбера тайната на живота на началото на живота на хляба.“         
Родена в село Главан, Бесарабия, художничката Йона някога се казвала Людмила. Нарекла първата си изложба „Глад“ и я посветила на Гладомора в Украйна. Тогава хиляди нейни сънародници - умират от масов глад, причинен от Сталин.

Йона казва, че познава глада, знае силата на хляба и винаги ще помни историята на своя род.

Йона Тукусер: „В него аз разработвам историческа тема за глад в Украйна, в Съветски съюз. Но не 32-33-та година, а 46-47-ма. Тъй като изследвам гладът в Бесарабия. С този проект „Глад“ искам да кажа, и да покажа, как една нечовешка политическа система, може да унищожи, човешкото в човека. И да го докара да стане канибал. Човекоядец, защото това е било разпространено, майки да ядат своите си деца. Докато живописвам, самата структура, самата маска в картината, оформянето, работата с боята, структурата на самата плътност, материалността на образа, ме доведе до едни прозрения, да направя аналогия с тестото, с хлябът и с квасът“.

Така в пекарната се срещат различни истории за хляб, глад и утеха.  

Отец Илиян Алексиев: „Много пъти през живота си, ние виждаме как, колко и да искаме, колкото и познати да имаме, каквито и връзки със силния на деня, ако щете - имаме немощ и не можем да извършим нещата така както бихме искали да станат. Вярващият човек няма такъв проблем.“

Николай: „Утеха е, когато има една топлина в душата. Когато човек изпитва радост от живота. Това са може би най- важните неща за повечето от нас. Дете, близки, всичко да е , да са здрави хората, да приятели около него, да са усмихнати. Да няма болни, да няма война, това е наистина, нещото, което човек си заслужава, да се радва.“

Свещеноиконом Илиян Алексиев: "В навечерието на Великденските празници, точно за това се събираме  ние тук, в мрака около църквата, около храма, и искаме да влезем в храма в 12-ят час вътре, където е светлината. Където храмът е образ на Небесното царство, на рая, който сам Христос е повел праведниците заедно с праведния, с разкаялия се разбойник и така и ние по същото това подражание от тъмнината да влезем вътре. И да видим светлината като кажем „Христос Воскресе!“. Разбира се много хора пак в същия този образ остават вън, на тъмно, и обръщат внимание пак на телата си. На яйцата, на козунаците, и се прибират вкъщи. Обаче останалото малцинство влиза вътре в храма и изчаква края на службата. Това е час, час и половина след 12-ят час и вътре многократно повтаря „Наистина Възкресе!“

Йона Тукусер: „Само хората да станат добри. Човечни. Да помагат един на друг. Да осъзнаят колко сме крехки пред природата.“

Николай: „Да получат прозрение, за важните неща в живота. Защото не всичко е материално. И така се измерва във финансови единици, и в ценни метали. Истински значимите неща - са ни дадени безплатно! Трябва просто да ги ползваме и да им се насладим. И да ги запазим.“

Автор Анита Миланова

Оператор Кристиян Минчев