Искам да разсея едно внушение, направено буквално в първите минути след изявлението на президентът Радев, че това е референдум за отказ от еврото. Нищо подобно. Референдумът е начин да попитаме хората какво мислят, да направим темата, по която предстои да се вземе стратегическо решение за десетилетия напред за България, да я направим достъпна, разбираема, да разсеем страховете. За мен това беше буквално наистина последната възможност да се случи. Това заяви в студиото на "Панорама" вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова по повод обръщението на президента Румен Радев към народа и Народното събрание с предложение за референдум за еврото.

"Много силно решение на господин Радев. Трябва референдум, защото беше загубено много ценно време, за да могат да бъдат запознати българските граждани с приемането на еврото, с всичките плюсове и минуси, с всичките рискове и с всичките възможности, които това дава", отбеляза тя.

Дали ще се случи, според българското законодателство, зависи от Народното събрание, припомни Йотова и допълни:

"Аз все пак моля да се вгледаме както в аргументите на президента, така и в начина по който е формулиран въпрос. От тук нататък според законите на страната и на конституцията има различни начини, по който може да се провери неговата конституционност да стигне до хората или да не стига. Защото има една друга страна на въпроса - кой се страхува от това да пита българските граждани."

Вицепрезидентът беше категорична, че България не създава прецедент:

"Не от любов към статистиката, но все пак искам да кажа, защото мисля, че е любопитно, че от началото на създаването на европейската общност и респективно ЕС малко по-късно, има 44 референдума в държавите членки, вече станали държави членки на ЕС, които се отнасят до една или друга тема, която е от компетенците на институциите на ЕС, на самия ЕС и на различните негови законодателни актове и политики. В това отношение ние в никакъв случай не сме прецедент. От тук нататък започват разликите. Някои страни по отношение на еврото са правили референдуми вече са били члените на ЕС, когато влиза Маастрихският договор от 1992 година. Други са поискали след това дерогация. Трети, най-масовият случай, правени са референдуми за целия Маастрихски договор, част от които е и икономическият паричен съюз и съответно общата валута."

Нямам абсолютно никакво съмнение във верността на теза, че България отдавна трябваше да бъде на масата, където с всички останали да взима решенията, включително и като страна от еврозоната, заяви Йотова и подчерта:

"Само че има едно допълнение - това изречение, че и българският народ трябва да бъде на масата, където се вземат решенията. И за това ние предлагаме референдум."

Според нея "кампанията за референдума може да бъде така направена, че първо, разсеявайки страховете на българите, да ги убеди в това колко е полезно това да стане още през 2026 година".

Какво още каза вицепрезидентът на Република България вижте във видеото.