Преди дни беше отбелязана на четвъртата годишнина от основаването на уникалния регионен институт за компютърни науки - INSAIT. Сред неговите партньори е и швейцарският Федерален технологичен институт в Цюрих - прочутата Цюрихска политехника.

Професор Жоел Мезо е ректор на Технологичния институт в Цюрих.

Г-н президент, дали рационалността, науката и здравия разум все още владеят света? Или тъкмо обратното, ирационалното е взело връх?

Страхотен въпрос. Убеден съм, че накрая фактите винаги побеждават, дори в ера на несигурност, като през последните 5-6 години. Изключително важни са институциите, които мислят дългосрочно и преследват мисия. Една от тях е университетът, има и други. Той съществува, за да гледа дългосрочно в името на простичка мисия: да служим на обществото, точка.

Но първо трябва да убедите политиците и обществото да инвестират в наука и образование. Как да стане това?

Ако изпълняваме мисията си – да служим на обществото - няма нужда да обясняваме защо съществуваме. Да вземем E-ТеХа – днес имаме 26 хиляди студенти. Всяка година една пета от тях се влива в пазара на труда. Питаме компаниите дали са удовлетворени от качеството на познанията им. И се стремим да ставаме по-добри.

Успявате да убедите големите компании да работят с вас. Има ли магическа пръчка за това?

Интересен въпрос. Много съм мислил по него - и все се връщам към основаването на ETH в Цюрих, преди 170 години. През 1848 Швейцария приема нова конституция. 7 г. по-късно властите създават национално висше училище, за да модернизира страната. Тогава Швейцария е била бедна. Трябвало е да я електрифицираме, да построим пътища, жп линии, тунели през Алпите. Това е началото на ЕТН. До днес сме опазили тази мисия: да работим с индустрията, за да развиваме технологиите на бъдещето. Част е от нашата ДНК. И тук става интересно. Защото се опитваме да направим същото заедно с INSAIT тук, в България.

Доволни ли сте от сътрудничеството с INSAIT?

Много! Посетихме Института. Видях страстни млади учени от цял свят. Води се война за таланти, а с INSAIT искаме да привлечем най-добрите тук, в София. Също и най-добрите изследователски теми. Представете си, идеята за INSAIT възникна през 2021, светът бе различен. Оттогава глобалните предизвикателства са огромни. Трябва да отговорим! Като отделна институция не можем. Нуждаем се от партньори. Днес фокусът е върху изкуствения интелект – Вие говорехте ли за това преди 5 години? Вие може би, но не в днешните измерения. Това беше визия, преди да стане факт. Това се очаква от изследователския център, от академичната институция. Затова гледаме напред и измисляме решения.

Може ли страна като България да постигне нещо сама в голямата наука?

Да, малката страна може да постигне много, но при определени условия. И Швейцария е малка. Ние имаме дълга история. Първо, отлична изследователска дейност, която съчетаваме с преподаването още при най-младите студенти. Това правим в ЕТН, това търсим и в София. Второ, свобода за луди изследвания. В началото и INSAIT беше луд проект, но успяхме! Когато оставите талантите да работят, нещата стават.

Говорите за изкуствения интелект. Вие сте обучили хиляди студенти как да го създават. Но учите ли ги днес как да го овладеят?

Изключително важен въпрос! Имаме Big Tech компании, имаме Азия. Но Европа трябва да има ключова роля; целият европейски континент! Ние можем да разработим модели на изкуствен интелект, които са овладени, прозрачни, етични. Които борят предразсъдъците и се използват за доброто на човечеството. Ние създаваме репери, спрямо които могат да бъдат изпитвани продукти от други региони. Новите стандарти – те са пътят напред. Това искат компаниите, затова се сдружават с INSAIT.

Сещам се, че "Франкенщайн" е написан в Швейцария. Дали хората могат да създадат нещо, способно да ги унищожи?

Тези въпроси не са нови. Всяка нова технология има двойна употреба. Затова при разработката ѝ нашите изследователи трябва да се замислят за отрицателните страни от самото начало. Включили сме го в учебната програма в ЕТН, всеки студент преминава през това. Когато създаваме стартъп, задаваме тези въпроси. Уверен съм, че положителните страни на технологиите ще надделеят над отрицателните.

Айнщайн и Фон Нойман са следвали в ЕТН, но и Вернер фон Браун. Дали науката не трябва да има особена морална отговорност пред обществото?

Да. Както казах, обучаваме студентите и факултетите. Това е етичен въпрос. Споменахте примери за технологии с негативна страна. От друга страна, Фон Браун създаде програмата на НАСА за Луната, нали?

Да, така е. Но науката носи ли особена отговорност пред цялото общество?

Да, носи. Научното общество има консенсус за технологиите, които не бива да започваме. Но дали всяка страна спазва едни и същи правила – винаги има такъв въпрос. Важно е да бъдем подготвени за най-лошите случаи. Вземете киберсигурността – тя е следващата голяма тема. Не се знае кога, но тя ще съчетава квантови изчисления и изкуствен интелект. Два експоненциално бързи метода, обединени в едно. Трябва да разберем какви ще бъдат последствията.

Когато сте започвали, физиката на елементарните частици Ви е въодушевила, със сигурност. Днес около нея още витае романтика. Все още ли мислите, че физиката може да отговори на всеки въпрос и да разкрие всяка тайна на Вселената?

Радвам се, че говорите за романтика във физиката. Като физик не всеки ден имам това усещане. Хубаво е, че в България имате такъв романтичен поглед. Шегата настрана, никога не бих казал това. Помните ли историята на физиката? В края на XIX, началото на XX век твърдяха, че физиката е обяснила всичко. Оставали някакви дреболии, но те щели да се разрешат в бързичко. И познайте какво стана. Дойде теорията на относителността, дойде квантовата механика! Те коренно промениха светогледа ни. Как можем да кажем, че ще разкрием всичко? Нямаме идея за следващото голямо откритие. Затова да се смирим.