Интересни факти за Рибния буквар

Екземпляри от шест издания на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон се съхраняват в Музея на Възраждането във Варна. Сред тях може да бъде видяно и първото - от 1824 година. На 24 май се връщаме назад във времето, за да си припомним интересни факти за Рибния буквар.

Първото издание на Рибния буквар е от 1824 г., а последното - от 1862 г. За всичките тези години букварът търпи промени. Авторът д-р Петър Берон е нанасял допълнения, разширявал е информацията и затова всеки един от екземплярите е ценен. Разнообразното съдържание на буквара е събрано в 8 раздела.

"Първият е посветен на граматиката. Има раздел, посветен на аритметиката, който в интерес на истината е бил обект на изследване от български математици. Явно наистина букварът е предизвиквал огромен интерес сред изследователите от различните сфери на науката. Интересен е разделът “Добри съвети”, в който се дават различни идеи за възпитанието на децата. “Умни ответи” е следващият раздел, в който също се набляга на възпитанието на децата. Освен това, Рибният буквар съдържа раздел, в който са записани различни басни. Съдържа раздел, в който са записани истории от древния свят с герои от древния свят”, обясни главният уредник на музея Марияна Николова.

Официалното име, което д-р Петър Берон дава на първия учебник, е “Буквар с различни поучения”. Интересен е фактът как се появява името „Рибен буквар”.

“До този момент най-ранното известно споменаване е от 1858г., което навежда на мисълта, че с появяването си не е бил определен като такъв от неговите ползватели. Всъщност точно тук спорят изследователите, тъй като в последните страници на първите издания наистина има морски бозайници – делфин и кит, едва обаче през 1856г. за първи път се появяват риби, тук вече имаме риба тон, четири вида риби има всъщност в изданието от 1856г. И фактът ни дава основание да смятаме, че по-скоро след това издание от 56-а година се въвежда Рибен буквар”, разказа уредникът.

Освен разнообразното съдържание, д-р Петър Берон въвежда и различни нови термини, непознати по онова време в българските учебници. Още в първото издание той въвежда термина “илектрика”, което в следващите е определено по-точно - “електрика”.

“Букварът на д-р Петър Берон е бил смятан за много важна книга. Както го описва един панагюрски възрожденец - Петър Карапетров, това е книгата, която след като прочетеш и научиш, вече можеш да се смяташ за учен човек, така че значението на този буквар е огромно за развитието на българското образование”, допълни Марияна Николова.

На днешния празник Музеят на Възраждането е отворен, като входът е безплатен за посетителите.

Репортер: Нора Бочева