Интервю с министъра на земеделието на Република Косово Фатон Пеци

На 17 февруари се навършват 15 години от обявяването на независимостта на Косово. Това става на фона на протести в Белград срещу настояването на Европа за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Ще  приеме ли Косово френско-германското предложение за това и какви са опасенията на страната към предстоящото създаване на Асоциацията на сръбските общини. Нашият сътрудник Николай Кръстев разговаря по темата с косовския министър Фатон Пеци.

Косовското правителство ще приеме ли френско-германския план?

Нашите преговори, с усилията на международната общност, за постигане на окончателно споразумение със Сърбия обхващат вече дълъг период от време. По-важно е обаче да се подчертае, че Косово с плана Ахтисаари в периода 2005-2006 година, когато се водеха преговорите, и след това през 2008 с обявяването на независимостта дава, като никоя друга държава в Европа, гаранции и възможно най-устойчиви права на малцинствените общности.
Отстояваме позицията, че държавата Косово е държава на гражданите, основана на гражданска концепция, докато опитите за създаване на сдружения на моноетническа основа подриват всъщност конституционния смисъл и облик на Република Косово. Утвърдили сме и осигуряваме всички права, каквито съществуват във всички европейски държави относно моноетническите общности. Считаме също така, че всякакви опити и натиск за излизане извън това гражданско устройство и концепция, при които на преден план се
поставя етническият аспект, вреди на нашите перспективи и стремежи за постигане на европейските и евроатлантическите ценности, което означава политическите и икономическите процеси да не се основават на етническата принадлежност.

Всъщност какво предлага този план? Само създаването на Асоциацията на сръбските общини или и още нещо ?

По време на предишния преговорен процес, през 2015 г., имаше споразумение за създаване на така наречено сдружение, отнасящо се за сръбските общини с мнозинство. Конституционният съд тогава прецени в тълкуването си, че това споразумение противоречи на 25 точки от конституцията на Република Косово. Опитите да се излезе извън тези рамки и да се създаде подобно сдружение на етническа основа означават промени в конституцията на Република Косово и предоставяне на други компромиси. Важно е българските граждани, както и хората, които се занимават с история, да знаят, че самият факт, че Косово реши да е независимо, представлява компромис, защото стогодишните усилия са били за други каузи и цели. А относно съдържанието на плана, не бих могъл да излагам много елементи, тъй като при преговорния процес е важно да има дискретност и конфиденциалност. При все това има добра воля от страна на международната общност, от страна на Германия и Франция и най-вече от приятелските САЩ в стремежа им за решаване на един регионален проблем,
което би било добро решение не само за Косово и за северната ни съседка Сърбия, а и за мира и стабилността. Считаме, че мирът и стабилността в Косово са свързани единствено с концепцията, на чиято основа бе обявена независимостта на Косово - гражданската концепция, а етническите аспекти не се представляват от международнaтa общност, в случая от Европейския съюз, към който ние имаме същите аспирации...

Какви са притесненията на властите в Прищина относно създаването на Асоциацията на сръбските общини в Косово?

Проблемът е, че Сърбия непрекъснато се опитва да създава обструкции относно
институционалните отговорности, опитва се при всеки етап на преговорния процес да спечели нещо, никога обаче не се съгласява с окончателно споразумение. Това при процесa на преговори е като "тактиката на салама" - отрязваш парче, след това второ, а накрая постигнатите договорки не се зачитат и след това на всеки етап се иска нещо допълнително - т.е. това е тактиката, прилагана от Сърбия още от конференцията в Рамбуйе, след това на
преговорите във Виена и с пакета "Ахтисаари". След това имаме 33 споразумения за период на десетгодишни преговори и мнозинството от тези споразумения Сърбия не спазва. С една дума, тя иска безконечни преговори и при всеки етап на преговори да печели нещо, докато превърне Косово в нефункционален ентитет. И една от формите, с които те се опитват
да създават препятствия в Косово, е изграждането на сдружение на етническа основа. Ние имаме друг подход, това е европейска и западна концепция - искаме организирането на общините да е целесъобразно и практически функционално, те да осигуряват най-добро обслужване за гражданите.

Френско-германския план може ли да доведе до политическа нестабилност в Косово?

Ние сме за постигане на окончателно споразумение, което да има за цел взаимно признаване. След дългия преговорен процес вярваме, че е дошло време за това. Независимостта на Косово е необратим процес и колкото по-скоро Сърбия осъзнае този факт, това ще бъде на първо място в интерес на Сърбия и интеграционните процеси ще са пределно ясни. В този смисъл мисля, че Сърбия не се е определила още дали желае прозападен подход или с един крак ще
стои с Русия и с другия в Европа. В Европа тя се стреми към облаги от проекти и финансиране, а политически и идеологически ориентацията ѝ винаги е проруска. Така че това е голяма пречка. От друга страна считам, че френско-германският план за Косово не дава стабилност по простата причина, че за да бъде приложен такъв план, е необходимо одобрение от правителството, а
нашето правителство не би одобрило нещо, което не е функционално, което не служи за окончателна стабилност и яснота при дефинирането на финалния статус със Сърбия. Една от целите е в центъра да се постави признаването, което означава те окончателно да приемат неутралитета. Защото те не са в Косово. За престъпленията и геноцида, които са вършили в Косово, има и решение на Международния съд. С една дума, те не могат да упражняват власт и суверенитет на една територия с население, чиито права са били погазвани,
вършили са се престъпления, етническо прочистване с размери на геноцид.

През последните години виждаме засилване на руското влияние на Балканите през Сърбия и създаването на т.нар. "сръбски свят", как това се отразява в региона?

Всички опити, полагани до края на миналата година за дестабилизиране на положението в Косово, са резултат на подход и идеология, координирани между Сърбия и Русия. Политически партии и отделни елементи в Сърбия имат крайно радикални позиции, водещи към дестабилизация, борби и опити за анексиране на земи, които практически не са под нейна юрисдикция. И тази история малко или много се повтаря, Сърбия полага усилия да играе роля на взимаща решенията и когато не успява да постигне нещо в свой интерес, опитва това чрез дестабилизиране на района.

Вие сте министър на земеделието на Косово, какви са перспективите за българо-косовските отношения в сферата на бизнеса и икономиката и особенно сега, когато по времена ковид пандемията бяха нарушени веригите на доставки?

Тук сме по покана на моя колега на един форум от особено значение, на който се говори за глобалната продоволствена криза. Признателни сме на българската държава, че в определени периоди, каквато беше пандемията, българската държава ни помогна с осигуряване на основни продукти от държавния резерв. Нашите взаимоотношения са много добри и приятелски и ние се стремим освен в политически аспект, да ги засилваме и в областта на
икономиката. През последните две години, въпреки трудностите, с които се сблъскваме заради ковид пандемията, войната в Украйна, енергийната криза и други фактори, постигаме значителен напредък в икономиката, особено в селското стопанство, а и в други сектори. И докато от страна на северната ни съседка продължават опитите за разклащане на устоите на държавността на Косово, ние полагаме усилия за развиване на търговските ни отношения с
приятелски страни, в случая с България. Възможностите ни за транспорт и движение са много добри. Интересът ни е към продукти, които ние не произвеждаме, както и обмяна на опит, търсене на съответни предимства и възможности кои продукти отговарят най-много на капацитетите ни за внос и износ, също възможности за включване и на частния сектор. Целта на посещението ни е не само участие в регионалния балкански форум, в който има
представители на Хърватия, Словения, Гърция и др. С моя колега, българския министър, се договорихме в кратък срок да подпишем споразумение за сътрудничество между двете държави, в което ясно са изложени целите и задачите за увеличаване на стокообмена между България и Косово.

Можем ли да очакваме задълбочаване на отношенията между България и Косово в сферата на земеделието?

Предвиждаме да засилим търговския стокообмен освен въз основа на взаимния ни опит и чрез стимулиране на частния сектор, на стопанските камари. И във връзка с това ще разгледаме и възможностите за съвместно създаване на туининг проекти за кандидатстване в международни организации и институции с цел повишаване на експертността и инвестициите в селскостопанския сектор, стимулиране на органичното земеделие, което е от особено значение за здравето на хората и което продължава да се развива. Убеден съм, че проявите на добра воля по време на посещението ми в България ще бъдат повторени и при визитата на вашия министър в Косово, която ние искаме да осъществим, както и възможностите за подписване на споразумение за сътрудничество в различни сектори на селското стопанство.

Вината, идващи от Косово, са много добри. Дали можем да очакваме откриването в България на магазини с тези продукти?

Независимо че сме малка страна и малка икономика, имаме успехи в селското стопанство, а конкретно в лозарството и производството на вино. Произвеждаме десертно грозде и вина. Така че една от възможностите за увеличаване на търговския обмен са и близостта и достъпните цени. Нашите местни, каквито са косовските вина, са с високо качество и могат да бъдат доставяни на българския пазар.