Историята на една бесарабска българка, която бяга от войната в Украйна

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В Смядово обзаведоха за ден току-що ремонтирана сграда, за да приемат бесарабски българи с децата им. Там в момента се намира Мария Жекова. Сърцето ѝ обаче е в село Криничное.

"То е много хубаво село, там са само българи и са много трудолюбиви. Преди 200 години моите предци идвали от България да търсят закрила, сега ние бягаме. За тези 200 години тази безкрайна Бесарабска степ превърнаха в цъфтяща градина", споделя Мария.

Тя никога не си е представяла, че ще напусне родното място само с два куфара, ще пропътува над 1000 километра, за да спаси децата си от войната.

Мария е учителка по български и украински език в селското училище. Съпругът ѝ е инженер. Имат и земеделско стопанство, чиято реколта е трябвало да съберат и продадат сега. Всичко е оставено на полето, за да спаси децата си.

На малкото си дете обяснила, че им предстои приключение.

"Просто пътуваме, да видим какво има в България. Защото преди това идвахме в България на почивка", разказва Мария.

В Смядово се чувства спокойна, но сърцето и мислите ѝ са за родния край, за съпруга ѝ, за родителите, за близките и приятелите.

"Хубав беше животът там. Пак си имаше проблеми. То навсякъде има. Не мога за кажа, че беше лошо. Беше хубаво", казва още Мария.

След всичко, което е преживяла, вече има само една мечта – войната да свърши и да поеме пътя към дома.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад