Как пострадаха спасителите на българските евреи – истории за доблест и чест

Екатерина Кьосеиванова – дъщеря на Петър Кьосеиванов: „Аз се запознах с моя баща, когато бях горе долу на 12 години. Той тогава излезе от затвора. Преди това аз не бях общувала с него и не го познавах даже.“

Първата им среща била през 52, след като адвокатът от Пещера Петър Кьосеиванов излязъл от комунистическия затвор. Провинението: част от вражеския контингент. Депутат и брат на предвоенния премиер Георги Кьосеиванов. /общи снимки/ Никой не отчел, че през март 43-та Петър се подписал за спасяването на българските евреи.

Екатерина Кьосеиванова: „Защото е бил убеден в това, че преследване на расов, етнически и нали всякакъв друг принцип, верски, верска основа е престъпление.“

Проф. Вили Лилков: „43-ма доблестни мъже от НС, 25-то народно събрание, подписват писмото на Димитър Пешев в защита на българските евреи и за спирането на депортацията, която е била планирана. Много от тях имат много нерадостна съдба след 9-ти септември. Всички те са съдени с изключение на двама човека. 20 получават смъртни присъди, 18 са изпълнени, останалите минават през концлагери.“                                             

Проф. Вили Лилков е събрал в книга много подобни истории. Стотици българи, помогнали за спасяването на евреите, се превръщат след 9-ти септември във „врагове на народната власт“.

Проф. Вили Лилков: „Тя не ги е репресирала, целенасочено, заради това, че са спасители на българските евреи. Новата власт и комунистите, по-точно ОФ, класифицира определени групи в обществото като вражески контингент. И към тях отношението е еднакво.“

18 народни представители от подписката на Пешев получават смъртни присъди от Народния съд. Д-р Петър Кьосеиванов се разминава с 15 години затвор, глоба от 5 млн. лева, изземване на имуществото, изселване на семейството.    

 Екатерина Кьосеиванова: „Той беше много интересен човек. Неговият живот беше политиката и правото. Политиката беше целият му живот, а правото, правовата държава беше мечтата му!“

Проф. Вили Лилков: „Една невероятна личност с високо европейско образование, доктор по право, завършва живота си по този начин. При положение, че нищо укоримо в своя живот той не е направил, за да има тази съдба.“  

Подобна участ имат и други спасители: Иван Минков, Дончо Узунов. Писатели, адвокати, духовници. Даже самият Димитър Пешев.  

8 години проф. Лилков проучва архивите на Държавна сигурност, материалите на Народния съд и на еврейската общност в България. Една от най-интересните истории, които открива, е на дипломата и преводач Хенри Левенсон и неговите колеги от Консулския отдел на Външно министерство.

Проф. Вили Лилков: „Те издават хиляди визи, транзитни визи на евреи, които преминават през България на път за Палестина. И всичко това те извършват под носа на Богдан Филов, тъй като тяхната стая се намира във Външно министерство, под кабинета на Богдан Филов, а тогава МВНР било в сградата на БАН на площад НС!“. 

Но съдбата на Левенсон, както и на много други хора се променя след 44-та. Петър Кьосеиванов лежал първо 11 години – в Софийския, после в Плевенския затвор.  

Екатерина Кьосеиванова: „Никога не се оплакваше. Например един начин да се оплаче пред семейството си казваше – Бог наказва тези, които обича! И аз предпочитам, бих го помолил да не ме обича толкова! Това беше начинът му да се оплаче!“

Държавна сигурност не го изпуска от очи. Проф. Лилков намира в архивите кодовото му име: „Прависта“. През 56-та пак го арестуват покрай Унгарското въстание и този път го пращат в „Белене“.

Екатерина Кьосеиванова: „Страхувахме се за живота му! Защото той беше вече възрастен човек.“

През 60-та Екатерина мечтае да учи още, влече я преподаването и френският език. Семейството живее бедно. ДС използват момента и опитват да вербуват Петър Кьосеиванов. Но той отказва.

Екатерина Кьосеиванова: „Да. Това е вярно, и той държеше това да се знае. Той просто искаше да остане верен на своите убеждения, на своите морални принципи, и някак си стоеше над, даже над чувството за самосъхранение. Лично самосъхранение. Всичко друго за него нямаше значение, имаше значение честта. Той вярваше абсолютно в европейското бъдеще на България. Още по онова време. И просто искаше да влезе в това бъдеще с чест. Жив или мъртъв.“

Проф. Лилков вярва, че имената на достойните спасители трябва да се помнят. Казва, че истината е като въглен. Рано или късно излиза наяве.

Проф. Вили Лилков: „Българските евреи са  спасени от доблестни и просветени мъже и жени, казвам просветени, защото това са били хора, които не са се подавали на антисемитизма , които са разглеждали евреите като част от българския народ. Аз не мога да кажа колко дълго ще бъдат помнени тези имена, но ние българите и евреите разбира се, са длъжни да създадем един пантеон на тези спасители. Един пантеон на хора, които всеки по своите възможности е успявал да помагат на евреите в тези години, от хлебаря или аптекаря, който се е притекъл на помощ в тежки моменти до индустриалците, и народните представители, и политиците, и интелектуалците разбора се. Всеки в зависимост от силите, с които е разполагал.“       

Екатерина е съгласна. От баща си пази само няколко снимки – и примера за доблест и чест.   

Репортер Анита Миланова

Оператор Кристиан Минчев