Как се промениха цените през годините

32 години на демократични избори имаме зад гърба си. От първите такива - през 1991 година, до днес, с една средна заплата пазарските колички, които може да се купят, стават от 10 на 22. Какво показва разходката през годините с важни избори през джоба на българите, разказват Виолета Русенова и Борислава Стойчева.

В началото на демокрацията българинът се сблъсква с много сериозен ценови скок. И обеднява рязко. Това ясно лични от данните, които няколко преподаватели от Софийския университет събират в продължение на две години, докато пътуват из цялата страна и проучват над 1000 търговски тефтера.

Доц. Ралица Ганева, преподавател в Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски": В края на 80-те години с една средна заплата българинът си е позволявал 14 пазарски колички с хранителни стоки. Като 90-а година този брой пада на 10, а 97-а на 2 колички и половина.

Доц. Мартин Иванов, историк: Всъщност в момента, тези колички, за които Ралица говори, вече са 22 при 14 за златните години на социализма.
Преходът, ако си спомняте, започна с призива на един министър-председател - Димитър Попов, "Моля, братя, не купувайте, за Бога"

Изследването носи и не малко изненади.

"Много домакинства си купуват цветни телевизори - почти 8 на 100 домакинства. Редно е да кажем, че преди демокрацията под 30% от домакинствата имат цветен телевизор. Не малко домакинства са гладували, но българинът е гледал телевизия на цветен телевизор по време на тези първи демократични избори", заяви доц. Ралица Ганева, преподавател в Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".

"Сумата започва от 4000 лв. днешни пари. За онези огромни руски, германски или американски телевизори, които бяха огромни и имаше нужда двама души да ги пренесат. А качеството е несъпоставимо с това, което е днес. През 1990 година, когато една средна работна заплата е 380 лв., които се равняват на 38 ст. днешни пари, човек може да си купи не повече от 750 хляба. Днес при заплата от 1500 лв. можем да си позволим 850 хляба, след като обаче през 1997 година сме спаднали до малко над 200 хляба", добави историкът доц. Мартин Иванов.

"През 1990 година с една средна заплата българинът може да си купи 123 килограма сирене, а 2021 - 178 килограма. При свинското месо обаче 90-а година нещата са малко по-различни - една средна заплата е стигала за 69 килограма, докато днес килограмите са почти 200", коментира доц. Ралица Ганева, преподавател в Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".

От 90-те до днес пътят е дълъг.

"На практика голямата надежда, която съпътстваше 90-те години, и други източници на оптимизъм, помогнаха на повечето хора да преодолеят тези тежки години. Защото сега, гледайки числата, самите ние се шокираме колко тежко е било", каза доц. Ралица Ганева, преподавател в Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".

Оценката на учените е, че последните 30 години сме живели бързо, за да наваксаме.