Конфликтът между Армения и Азербайджан

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Изострената ситуация между Армения и Азербайджан може да доведе до нов конфликт. Това каза специално за предаването "Светът и ние" по БНТ Андрей Казанцев, руски специалист по Южен Кавказ и Централан Азия.

Той напуска Московския институт за международни отношения, както и Русия в знак на несъгласие с външната политиката на Кремъл и войната в Украйна. Според него Армения започнала завой във външната си политика и отбрана, напускайки орбитата на Русия, защото вижда, че тя не може да и гарантира дълготраен мир в спорната зона Нагорни Карабах.

С Андрей Казанцев разговаря Николай Кръстев.

Господин Казанцев, благодаря Ви, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш гост! Нека започнем с това, дали както преди три години Азербайджан и Армения са близо до нов конфликт?

    Андрей Казанцев: Може да пламне конфликт, въпреки че засега няма 100% гаранция за това. По принцип сега все още върви определяне кой от играчите при започването на конфликт на коя страна ще участва. Ето сега Съединените Щати провеждаха съвместни маневри с Армения– това е съществен нов елемент, който се прояви напоследък, тоест Армения се преориентира от съюз с Русия към по-близки отношения със САЩ. Това до известна степен бави началото на конфликта, тъй като САЩ са сериозен участник. От друга страна например онези играчи, които по-сериозно подкрепяха Армения – Русия и Иран, сега в по-голяма степен се отдръпнаха от нея. На свой ред се проявиха някои играчи, които подкрепят Азербайджан – това, както винаги, е Турция и съвсем неочаквано Пакистан, който предупреди, че в случай на война между Армения и Азербайджан ще подкрепя Азербайджан. Това фактически беше предупреждение към Иран, защото Пакистан е съсед на Иран, а Иран на свой ред подкрепяше Армения. Изобщо там се води една доста сериозна дипломатическа игра, от която зависи дали ще става въпрос за война или страните ще се споразумеят.

Господин Казанцев, премиерът на Армения Никол Пашинян започна да прави завой към сближаване със Запада, доколко това според Вас е сериозно и може ли да доведе до излизане от ОДКБ (Организацията на Договора за колективна сигурност)?

    Андрей Казанцев: Сега това е въпрос, чийто отговор не знае и самият Пашинян, защото в неговата политика на такова демонстративно сближаване със Запада сега има два елемента. От една страна той наистина се сближава със Запада и движение в тази посока направиха Франция и САЩ в отговор на неговото сближаване. Пример за това са последните изказвания в САЩ по повод на конфликта и проведените изслушвания в Конгреса , които би могло да се каже, че дават сигнали в отговор на Пашинян в смисъл: „Давай, дръж тази посока!” Но от друга страна Пашинян не просто така организира тези неща – това беше конкретно предизвикателство към Путин: „Нали уж си ни съюзник – тогава или гарантирай сигурността ни, или ние ще се преориентираме към САЩ и Франция, към Евросъюза”. И това е доста сериозно предизвикателство към Путин. Как ще отговори на него Путин, дали като накаже Армения и лично Пашинян заради това предизвикателство или напротив като опита по някакъв начин да избегне конфликта между Армения и Азербайджан и по такъв начин да покаже, че е по-важен съюзник за Армения отколкото САЩ.

    Тава предстои да видим. Фактически Пашинян тръгна в посока на такова изостряне на отношенията преди всичко с Русия, а не с Азербайджан точно за да принуди Путин да предприеме някакъв категоричен ход. И според това, какъв ще е този ход, Армения ще заеме определена позиция, защото ако Путин предприеме ход срещу Армения, тогава Пашинян или този, който дойде на негово място, ще може лесно да убеди населението на страната, че повече не може да се разчита на Русия. Засега тази представа все още е маргинална в Армения, много голяма част от населението смята, че Русия винаги е съюзник на Армения, а тюркските народи, преди всичко Азербайджан и Турция винаги са й врагове. Ако Путин направи някаква много твърда стъпка срещу Армения, може да започне формирането на нов консенсус сред арменския елит, за това вече говори, че трябва да се действа в тази посока не само самият Пашинян, но и първият президент на Армения Левон Тер Петросян. В такъв случай, ако събитията тръгнат в тази посока, Армения може да излезе от ОДКБ и изцяло да се преориентира към съюз със САЩ и с Евросъюза.

Господин Казанцев, Путин тези дни каза във Владивосток, че Русия няма проблеми с Армения. Изобщо как трябва да бъдат възприемани тези думи?

    Андрей Казанцев: Изобщо никак, това изречение не отговаря на конкретното предизвикателство, което изпраща към Путин Пашинян в смисъл „ще го подкрепиш ли или няма да го подкрепиш” , а отговорът на Путин не в същата логика, неговата логика е, че няма такъв въпрос, „няма проблеми”. Засега тези думи нищо не означават.

Добре, тогава Пашинян по време на телефонния разговор с Макрон каза, че Армения е напълно готова да ратифицира Римския статут на Хагския съд. Дали това е сигнал за Путин, че ако отиде в Армения, ще го арестуват поради заповедта, която беше издадена срещу него?

    Андрей Казанцев: Вижте, пресата в известна степен политизира този въпрос и засили значението му. Всъщност нещата не са съвсем такива – първо, Армения започна този процес много преди да бъде взето решението за привличане към отговорност на Путин и Лвова-Белова. В случай, че Путин поиска да отиде в Армения, властите на страната, дори и подписали статута, биха могли да намерят някакъв начин да не се опитват да го арестуват. Но така или иначе Путин не се готви да ходи в Армения в близко бъдеще и затова този въпрос е доста спекулативен.

Господин Казанцев, според Вас има ли влияние войната в Украйна върху действията на ръководството на Армения?

    Андрей Казанцев: Да, всъщност войната изостри ситуацията до такава степен, че Пашинян всъщност постави пред Путин ултиматум, тъй като по време на втората карабахска война Западът не можа да помогне на Армения, а Путин общо взето помогна, като разположи в Карабах руски миротворци, по-нататък ръководството на Армения се разочарова от подкрепата на Русия, по-конкретно по въпрос за собствените територии на Армения, когато в тях имаше сблъсъци. И когато Русия се впусна в пълномащабна война в Украйна, пред Армения възникна въпросът, който Пашинян постави пред своя народ: „Какво ще правят арменците, ако Русия се изтегли от Южен Кавказ тъй като не й достигат сили?” И всъщност точно този проблем вече възниква пред Армения с цялата си острота. Населението на Армения, дори не държавата, а просто населението, идентичността на арменците дълго беше изграждана така, че турците и азербайджанците са врагове, а руснаците съюзници. По-голямата част от населението смята така, но Пашинян винаги е поставял пред народа си въпроса „А какво ще правите, ако Русия се махне от Южен Кавказ?” След началото на войната в Украйна този въпрос придоби много голямо значение поради отслабването на Русия.

Господин Казанцев, последният ми въпрос: наскоро напуснахте МГИМО поради несъгласието Ви с руската външна политика по повод подкрепата на Русия за режима на талибаните в Афганистан. Изобщо, могат ли професионалистите, като Вас, да влияят върху решенията в сферата на руската външна политика, или всичко това се прави само от едно място, от Кремъл?

    Андрей Казанцев: Леко ще Ви коригирам, напуснах не само заради талибаните, не бях съгласен с политиката на Русия по отношение на Казахстан. Русия много сериозно притиска Казахстан по някои въпроси, и също така за политиката към Украйна, просто Украйна не беше в областта на моята експертна компетенция, занимавах се основно с азиатската политика като експерт, когато работех в МГИМО. Но сега мога категорично да отговоря на въпроса Ви: властите в Русия не ги интересува мнението на експертите. Този процес започна много отдавна. Както каза един много високопоставен наш дипломат в частен разговор, няма да споменавам името му, защото се намира в Русия, че самите руски властите в някакъв момент повярваха в картинката, която нарисуваха по телевизора. Тоест самите те повярваха в собствената си пропаганда и като резултат изцяло изгубиха възможност да прокарват някаква разумна външна политика.

 

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад