Кризисният енергиен план на Европа

Предаване: Говори сега, 24.07.2022

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Енергийната криза е на границата, отвъд която са възможни непредвидими политически и икономически последствия. За да се предотврати това и заради очаквания недостиг на газ през зимата от европейските държави се иска да ограничим потреблението си на циньо гориво с поне 15% до следващата пролет, коет е част от по-широк план на Еврокомисията за справяне с намалените доставки от Русия. Брюксел представи в сряда стратегия как страните могат да се подготвят за зимния период, когато енергийните им нужди са много по-големи. Не закъсняха и реакциите на държави, които не са съгласни с това.

Всички държави членки доброволно да намалят потреблението на газ с 15% от 1 август до края на март следващата година, предлагат от Европейската комисия. Целта е да се намали потреблението в контекста на войната в Украйна и намалените доставки на газ в от Русия. 12 държави, сред които и България, са с напълно или частично спрени доставки.

Според изчисленията на ЕК с тези 15% ще спестим 45 млрд. куб. м газ, което се равнява на почти една трета от доставките на Русия за ЕС през 2021 г. Целта е Европа да има газ не само за тази, но и за следващата зима и да останат незасегнати домакинствата, училищата и болниците.

Едната идея за това е температурите да бъдат намалени в обществените сгради през зимата - тоест, да се намали потреблението на климатици. За момента всичко е на доброволен принцип, но ЕК стига и по-далеч.

Комисията иска правомощия да наложи на държавите недоброволно намаление на потреблението на газ, което срещна огромна критика от голяма част от европейските държави. Южните държави като Испания, Португалия и Гърция са много по-малко зависими от руския газ, но през лятото използват много енергия заради горещините.

За да бъде прието подобно решение, трябва да има квалифицирано мнозинство - поне 15 държави членки или около 60% от населението на ЕС. На този фон - санкциите срещу Русия продължават, макар да се чуват все повече гласове, като например на унгарския премиер Виктор Орбан, според които те не са ефективни. Тепърва ще се правят изчисления как санкциите се отразяват на отделните държави в Евросъюза.

Вижте повече в прякото включване на Десислава Апостолова от Брюксел