Магдалена Костова, НСИ: Имаме най-голям негативен естествен прираст между новородени и починали

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Данните от последното преброяване на населението не са изненада, то потвърждава всички тенденции, които през последните 40 години са характерни за страната ни. Това коментира в "Денят започва" Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" към НСИ.

Не е изненадващо, че населението намалява, като се имат предвид демографските показатели и фактът, че България е "отдаваща страна" - хората емигрират, коментира Костова.

    "Демографските процеси се развиват доста бавно, но не са необратими. При подходящи мерки в областта на социалната помощ, населението, раждаемостта, биха могли да се обърнат."

Данните по годините на преброяване показват, че на територията на България са живели различен брой хора - от 2 милиона през първото преброяване в Княжество България до почти 9 милиона през 1985 г.

Застаряващото население не е характерно само за България, а за всички развити страни в ЕС, но при нас този дял става твърде висок.

    "В регионален аспект има региони на страната, в които преброяването показва, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за населението в активна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население", каза Магдалена Костова.

Раждаемостта у нас е на нивото на средната в ЕС, но смъртността в България е най-високата в Съюза. Имаме най-голям негативен естествен прираст между новородени и починали, като за това е допринесла и пандемията. Другият основен фактор е миграцията - около 347 000 българи са емигрирали за последните 10 години.

    "Емигрират предимно млади хора, в трудоспособна възраст и жени във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на населението се дължи именно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е около 28 години - тя е една от ниските в ЕС, защото този показател все повече се увеличава. Това обаче не е показател, който влияе върху броя на родените деца", обясни Костова

Трудно е да се каже колко са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, каза още тя.

    "Те са обект на преброяване в държавите, в които пребивават. Всички държави почти едновременно правиха преброяване в този период, така че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои държави колко българи живеят", допълни Магдалена Костова.

Вижте целия разговор във видеото.

 

Последни броеве

Проблемите и решенията за София. Отговорите в първия телевизионен дебат 05:55, 04.10.2023 Справедлив ли е преходът на въглищните региони, заложен в териториалните планове? 05:55, 03.10.2023 Има ли шанс протестиращите миньори, синдикатите и управляващите да седнат на масата за преговори? 05:55, 02.10.2023 Официален старт на предизборната кампания за местния вот - какви са електоралните нагласи на българите 05:55, 29.09.2023 От нюзрума до кампанията - Антон Хекимян в първо телевизионно интервю като кандидат за кмет на ГЕРБ 05:55, 28.09.2023 За споровете около военната помощ за Украйна, договорите за модернизация на българската армия и отношенията със съюзниците 05:55, 27.09.2023 Дни преди старта на предизборната надпревара – на какво ще заложат кандидатите за кмет на София? 05:55, 26.09.2023 След изгонването на свещеници и затварянето на руската църква - реакциите 05:55, 25.09.2023 115 години независима България 06:55, 22.09.2023
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад