Мечти след Европа – бившият еврокомисар Гюнтер Ферхойген

Когато Европейския съюз погледна на Изток, Гюнтер Ферхойген беше двигателят на разширяването. Затова и в България името на бившия еврокомисар е добре познато. 16 години след като страната влезе в европейското семейство, Ферхойген вече не се занимава с политика. Пристигна в София като председател на Международния консултативен съвет на „Главболгарстрой холдинг“. Не е спирал да следи България и нейното развитие.

Г-н Ферхойген, през последните две години българите отидоха на избори пет пъти, на партиите им е трудно да работят заедно, тече скандал в съдебната система. Ако сега кандидатствахме за Европейския съюз, щяхме ли да имаме добри шансове?

Това са два различни въпроса. Ако питате дали България би изпълнила критериите за влизане днес, отговорът ми е категорично “Да”. От приемането ви в ЕС насам виждам голям напредък във всички сфери. Да, все още има недостатъци. Но България не е единствената европейска страна, чиято съдебна или политическа система не са идеални. А по въпроса с липсата на редовно правителство - това е наистина важно. Така не може да се продължава. Трябва кабинет с мнозинство в парламента. Партиите трябва да разберат, че да спечелиш избори не означава, че притежаваш държавата. Победата означава, че носиш отговорност да намериш най-добрите решения за държавата. Не знам до какъв компромис ще стигнат, но такъв трябва да има.

Споменахте, че България е постигнала прогрес. Според Вас коя е най-голямата крачка напред?

Най-важното е, че България успешно догонва Европа в икономически план. Хората живеят много по-добре. Така че присъединяването ви беше правилното решение. Но трябва да кажа, че основният аргумент за това не беше икономиката, а политическата стабилност на целия регион. Виждахме България като страна-членка, която може да гарантира добри отношения със съседните държави, да намали напрежението в тази част на Европа и да ни помогне да интегрираме Западните Балкани. Тази перспектива все още не е изпълнена.

Интересно е, че говорите за съседските взаимоотношения предвид спора със Северна Македония.

Да, честно казано, просто не разбирам какъв е проблемът. Знам, че има напрежение, но е наистина странно. Това е въпрос от деветнайсти век.

Не е ли точно това начинът, по който Западна Европа гледа на този проблем? Когато го видите отдалеч, не разбирате за какво се карат.

Разбира се, аз познавам историята на региона, но европейската интеграция означава, че трябва да оставим този проблем зад гърба си. Той е от миналото. Северна Македония е страна-кандидат. Рано или късно ще се присъедини към ЕС. Не виждам какво печели от този спор която и да е от двете държави. Има много други подобни примери в европейската история, когато сме загърбили духовете на миналото. И тук това трябва да е възможно.

България винаги е била лоялен член на Европейския съюз. Но когато имаше да каже нещо по въпроса със Северна Македония, изглежда, всички други казаха “Млъкни, не искаме да слушаме”. Защо?

Споделям мнението Ви, че Европейският съюз се разделя на две класи. Клубът на старите страни-членки и този на новите. А новите често се оплакват, че се отнасят с тях като с втора класа. Европейската интеграция като цяло е западноевропейски проект, продукт на Студената война. Тогава имаше непроходима граница между двете части на континента. В сърцата на мнозина тази граница все още съществува и няма голям интерес към историята на Източна Европа. Но ако не разберем историята на този регион и хилядолетната му връзка с Русия, няма и как да разберем войната в Украйна.

Имаха ли германските социалдемократи някакви илюзии за Русия и подцениха ли враждебните намерения на Русия спрямо Украйна?

Както повечето западноевропейски партии, германските социалдемократи не вярваха, че Русия ще навлезе в чужда държава. Мислеха, че това е явление от миналото. От 2014 насам си научихме урока. Но какъв избор имаш? Живеем на един и същ континент. Изправени сме срещу едни и същи глобални изпитания. Опитахме се да постигнем съгласие, да изградим системи на сътрудничество. Не мисля, че беше грешка да включим Русия. Сега трябва да признаем, че този ход претърпя провал. Затова общоевропейската перспектива изчезна. Няма да кажа завинаги, но поне в обозримото бъдеще тази идея е мъртва.

Според Вас коя държава ще влезе първа в Европейския съюз - Турция или Украйна?

Ха… За съжаление, Турция вече е загубена за Европейския съюз. Дори да има смяна на режима, тя няма фундаментално да промени ситуацията. Много страни-членки не желаят голяма мюсюлманска държава в Съюза. Това е голяма, голяма стратегическа грешка, за която много скоро ще съжаляваме тежко. Изпратихме Турция в ръцете на Русия. Въпреки вековното съперничество между тези две държави, сега те намериха общ език. Това е съвсем ново явление в европейската история. От друга страна, Украйна има ясен шанс. Но хората в Киев не трябва да имат илюзии. Лесно е да получиш обещание. Балканските държави го получиха преди 24 години. Не знам колко ще трябва да чака Украйна, но тя няма да пътува гратис. Тук няма да има безплатно сирене. Има много работа, докато покрие критериите. Това няма как да се случи по време на войната. А след войната приоритетът няма да е ЕС, а възстановяването на държавата.

Защо България все още не е в Шенген?

Това е въпрос на популизъм и опортюнизъм в страни като Австрия и Нидерландия. Няма никакво съмнение, че България покрива критериите за Шенген. Може и утре да се случи и не би имало технически проблем. Трябва да се увеличи натискът върху тези две държави. И според мен Германия, Франция, Италия и други трябва да изразяват много по-открита подкрепа.

А България може ли да направи нещо, за да увеличи натиска?

Знаете ли… не виждам по какъв начин.

Има ли големи мечти след Европейския съюз? За какво трябва да мечтае България сега?

Мечтата за България може да бъде единствено да бъде уважавана като равна сред равни. Затова от следващото правителство очаквам ясна и силна про-европейска позиция. Не мога да кажа какво точно може да направи България. Но тя със сигурност може да дава идеи как да се стабилизира тази част на Европа, как да се намали напрежението, как да постигнем по-голяма свързаност. Така че ще е най-добре България да се концентрира върху ролята, която може да играе в по-широкия регион.